Фюри

Донър Лорън

Погледът на Фюри се върна обратно към Ели. Той протегна ръка и погали бузата й. С палец изтри сълзите, които се стичаха по лицето й.

— Обичам те.

— И аз те обичам, Фюри. Толкова се страхувах, че ще умреш заради мен.

— Няма да се отървеш от присъствието ми толкова лесно. Ще останем заедно завинаги.

Обичаше да вижда нейната усмивка, въпреки сълзите. Той бе поел куршумите вместо нея и тя беше в безопасност, само това имаше значение за него.

— Добре. Дадоха ти някакви силни лекарства, за да можеш да спиш. Но аз съм тук, разбра ли?

— Обичам те.

Казах ли ти го вече? — Говорът му бе завален и Фюри се бореше да държи очите си отворени.

— Аз също те обичам. И да, каза ми го вече. Възстановявай се бързо. Аз съм добре.

Фюри се отпусна, остави болката да го погълне и мракът дойде бързо.

Глава 17

Ели наблюдаваше как Тайни, дребна брюнетка, търка пода в коридора, докато тя не й се усмихна. Ели трябваше да прикрие собствената си усмивка. Погледна към Брийз.

— Като я гледам как го прави, си мисля, че е много готино да миеш пода.

Брийз се засмя.

— Трябва да видиш радостта на някоя от тях, докато почиства тоалетната. Сякаш са луди. Аз мразя да ги чистя. Препаратите миришат лошо.

— Вие момичета, по принцип имате свръхчувствителни носове.

— Не се шегувам. Как е Фюри?

— Чудесно. Бесен е, че го държат упоен. Но се налага. Продължава с опитите си да се измъкне от леглото и все си иска дрехите. Трябваше да видиш горката медицинска сестра, която влезе веднъж. Представи си Фюри чисто гол и ръмжащ за дрехите си. Тя изпищя, щом го видя. Мисля, че спря да бяга, чак когато стигна на паркинга.

— Какво е накарало жената да крещи? — Брийз изглеждаше объркана.

Ели се засмя.

— Той е едър мъж, Брийз. Беше ядосан и всичката тази кръв бе съсредоточена в определени части на тялото му. Искам да кажа, на точно определени места. Сега си представи как някоя плаха жена влиза в една стая при едър, мускулест, гол мъж с голяма ерекция, който ръмжи.

Усмивка разцъфна на лицето на Брийз.

— Нашите мъже са доста впечатляващи в това отношение.

— Да, така е — съгласи се Ели със същата широка усмивка.

— И тя не се възбуди?

— Беше уплашена за живота си.

— Каква глупачка!

Ели се разсмя.

— Откъде си чула тази дума?

— Гледам много телевизия през последните дни. Каква глупачка. Идиотка. Безмозъчна проститутка.

Смеейки се още по-силно, Ели поклати глава.

— Трябва още да се потрудиш. Справяше се добре, докато не я нарече безмозъчна проститутка. Проститутката е жена, която спи с много мъже. Тази жена го видя гол и подскочи от ужас.

— Имам напредък — намигна й Брийз. — Ще гледам повече телевизия.

— О, боже. Имам един въпрос.

— Удряй. — Брийз се усмихна. — Това е жаргон. — Усмивката й помръкна. — В действителност не означава да ме удариш. Макар че не можеш да ми причиниш болка, но ако аз те ударя, ще те нараня.

— Разбрах. — Ели опита да прикрие своето веселие. — Сигурна съм, че ако го направиш, можеш да ме нараниш. Въпросът ми е, откъде идват вашите имена. Те са страхотни, но какво имате против обикновените като Мери или Тина?

— Много просто. Ние не сме обикновени хора. Някои

от нас са наречени на това, което умеят да правят най-добре, а други — на любимите си неща. Трети пък, са си избрали имена, които смятат, че ги характеризират най-точно. Например, аз съм Брийз, защото се наслаждавах на полъха на вятъра върху лицето ми, когато разбрах що е свобода.

— А моето име ми го избраха — каза Халфпринт, приближи и седна на дивана до Ели. — Когато ме взеха в болницата, където лекуваха Новите видове, един от лекарите ме погледна и каза, че от всяка друга жена могат да направят две като мен. Докато се възстановявах, те започнаха да ме наричат Халфпринт и така си остана.

Ели се бореше със смеха, но успя само да се усмихне.

— Дотогава докторите, които ни лекуваха, бяха виждали само нас — експерименталните жени-прототипове. Халфпринт беше първата от нейния вид, приета за лечение — поясни Брийз.

— Тайни е по-дребна от мен, затова когато я доведоха, лекарите й дадоха това име — засия Халфпринт.

— Джъстис избра името си, защото искаше справедливост за нашия народ — информира Брийз Ели. — Той е от една лаборатория на север и пожела това да бъде фамилията му.

— Мисля, че повечето от вас нямат фамилни имена. — Ели погледна Брийз за отговор.

— Не. Нямаме. Но ще трябва да се заемем с това, в края на краищата. Когато се наложи, ще измислим нещо. Джъстис предложи да сподели фамилията си с всеки, който пожелае. Как ти звучи Брийз Норт?

— Струва ми се хубаво — призна Ели.

— И на мен ми харесва. Има смисъл, защото и аз съм от същата лаборатория за тестване като Джъстис.

— Не знаех.

— Да. Те ме използваха често в опитите за размножаване с Джъстис. Той е добър човек.

— Знам, че е добър — съгласи се Ели. Картината на Джъстис заедно с Брийз я шокира. Не беше в състояние да си представи тяхната интимност.

— Когато в лабораторията имаха мъже и жени от един и същи вид, те ги принуждаваха да бъдат заедно. Учените искаха да видят дали можем да създадем потомство. Мислеха, че ако жената не може да забременее от един мъж, би могла да бъде заплодена от друг, като ни разменят.

— Нас никога не ни дадоха на някой от нашите мъже — прошепна Халфпринт с мек, тъжен глас. — А ми се иска да бяха.

Брийз посегна към нея и я погали по ръката.

— Съжалявам. Те винаги бяха мили и нежни към нас. Споделяхме уважение и достойнство. Иска ми се да си имала тази възможност, но ако някой ден си готова, ще разбереш какво е.

Ели понечи да попита нещо, но премълча. Халфпринт погледна към нея.

— Аз съм една от късметлийките. Дадоха ме на по-възрастен мъж, който не ме споделяше с други. Тайни… — Халфпринт преглътна сълзите си. — Мъжът, на когото са я дали, се случил млад, силен и й причинявал много болка. Също така я предоставял на разположение на някои от приятелите си. Този, който ме имаше беше немощен, неговите удари не бяха много болезнени. Последните няколко години не бе в състояние да използва своята мъжественост. Не му ставаше от възрастта. Когато опитваше, се ядосваше и ме удряше, но не ме болеше много. Той крещеше, когато наближаваше края.