Джъстис

Донър Лорън

Джъстис я изгледа свирепо от триметровото разстояние и отново й изръмжа. Котешките му очи блестяха с първична ярост, ръцете му все още бяха стиснати в юмруци, перфектните му прави и остри зъби бяха оголени. Джеси го погледна, сега можеше да освободи собствения си темперамент — вече нямаше да се притеснява за свидетелите, бяха сами.

— За какво беше всичко това? — извика тя. — Аз ги поканих на вечеря, след като пренесоха багажа ми. Помислих си, че би било хубаво да спечеля приятели. Как си позволяваш просто така да нахълтваш в дома ми и да ги плашиш? Аз ли пропускам нещо или ти се самопокани? Не видя ли звънеца? Или ръцете ти са счупени,

та не можа да почукаш?

Ново ниско ръмжене се изтръгна от гърлото му. Той се пресегна, сграбчи вратовръзката си и я откъсна. След това посегна към сакото си, не си направи труда да го разкопчее, платът се разкъса и копчета заваляха върху плочките на пода. Джеси го наблюдаваше, гневът й избледня пред шока.

— Не приемай мъже в дома си и не ги кани да остават! — изръмжа той. — Те влязоха вътре и останаха твърде дълго! Когато не си тръгнаха, си представих най-лошото.

— Наблюдавал си къщата ми?

Джъстис изрита официалните си обувки и едната от тях удари дивана. Другата прелетя във въздуха и се удари в стената до вратата. Той дишаше учестено, всички следи от добре спретнатия, обикновено спокоен мъж, бяха изчезнали. Това беше една страна от него, която тя никога не бе виждала и трябваше да признае, че беше страшно. Опита се да прояви дързост, тъй като винаги й бе помагала в миналото.

— Защо наблюдаваш къщата ми? Забрави ли какво ми каза снощи, че няма да стъпиш тук отново? Спомням си този разговор много добре. Помня и как излезе през прозореца, за да не разбере някой, че могъщия Джъстис е бил в леглото с човек. Ти не се върна. Нима да спиш с мен е нещо досадно?

Той присви очи и изръмжа.

— Бягай! — предупреди я с дълбок глас. — Трябва да се махнеш от мен!

— Това е моята къща! — ахна тя. — Ти ще си тръгнеш. Аз няма да се крия, докато преодолееш изблика си на гняв.

Мъжът се хвърли напред. Джеси усети опасността незабавно. Това не беше бившият й съпруг. Той й крещеше, когато беше ядосан. Но този тук изглеждаше като дивак, когато се втурна към нея. Това предполагаше повече от викане.

— По дяволите — изруга тя. Напрегна се. И тогава си спомни думите на Брийз. Наведе надолу глава, затвори очи и замръзна. След това започна да се моли.

Новият вид се озова в непосредствена близост до нея, дишаше тежко. Сърцето й биеше лудо, докато се чудеше дали мъжът е в състояние да я нарани. Вече не беше сигурна в това. Секундите се нижеха бавно, сякаш мина цяла вечност. Дишането на Джъстис се забави, той пое няколко пъти дълбоко дъх. Обзе я облекчение, когато чувството на опасност премина. Съветът на Брийз бе попаднал точно в целта.

— Джеси? — Гласът му все още звучеше диво, но беше по-мек и не така заплашителен.

Тя отвори очи и се взря в гърдите му, които се намираха на по-малко от две педи разстояние.

— Какво? Безопасно ли е вече да се движа или ще ми причиниш болка?

— По дяволите! — изръмжа той и се извърна.

Младата жена погледна нагоре и видя гърба му. Тя не знаеше какво става и защо той действаше по този начин, но в този момент бе сигурна, че не иска и да разбере. Отправи се към кухнята, просто се отдалечи. Сега голямото пространство между тях й изглеждаше като наистина добра идея.

Разчисти масата, изплакна чиниите и ги подреди в съдомиялната машина. Не чу да се отваря предната врата, което означаваше, че той все още е там.

— Джеси?

Младата жена се обърна, за да открие Джъстис пред вратата на

кухнята. Сега той изглеждаше нормално, с изключение да раздърпаното си облекло и липсващите обувки.

— Какво беше всичко това?

— Не мога да бъда с теб и това е причината. — Изражението му беше неразгадаемо. — Видях ги как пристигнаха и си помислих, че някой от тях те е докоснал, когато не си тръгнаха. Изгубих контрол. Ако те бяха пипнали, дори с пръст, щях да ги убия. — Гласът му се пречупи и той се прокашля. — Щях да убия собствените си хора. Вече съм спокоен, но ти никога повече не пускай мъже в къщата си. Никога повече не оставай насаме с някой от тях. Където и да е.

Джеси се вторачи в него, когато думите му достигнаха до зашеметения й мозък. Той не я искаше, но също така и не позволяваше на друг да я има. Кучият му син.

— Нека ти обясня как ще бъде, Джъстис. Ти не можеш да ми нареждаш кой може и кой не може да влиза вътре в дома ми! Аз работя за НСО, но личният ми живот си е само мой! Ти изгуби правото си да ми казваш мнението си — тя наблегна на последната дума — за онова, което правя или не правя, в секундата, в която реши, че не желаеш да ме виждаш повече. Ти не ме искаш, така че да не си посмял да ми заявяваш, че не мога да прекарвам времето си с други мъже.

Той се спусна толкова бързо, че тя нямаше време да се защити. Сграбчи я, светът се обърна с главата надолу и само шокът я предпази да му се противопостави, докато той крачеше към спалнята й, метнал я през рамо. Ритна силно вратата и тя се затвори с трясък след тях. Хвърли я по гръб в средата на леглото с едно бързо движение, което я остави замаяна за няколко секунди.

— Щом искаш мъж, ще имаш мен — изръмжа, като я изгледа свирепо. Пръстите му хванаха скъпата му риза между копчетата, и с един замах я разтвориха, разкъсвайки я на гърдите. Ръцете му се спуснаха към панталоните. — Аз съм единственият, който ще те докосва.

Джеси беше шокирана, но не и уплашена. Дишаше тежко, бе все още малко ядосана, но като прецени емоциите си, беше най-вече изненадана. Погледът й се плъзна по Джъстис, който в този момент скъса връвчицата, държаща косата му и тя се разпиля по раменете му. Гледката, която представляваше, беше нещо, което тя никога нямаше да забрави.

Мъжът изглеждаше секси, свиреп, първичен, всеки мускул в тялото му бе напрегнат от адреналина, който очевидно препускаше във вените му. Беше разкъсал и захвърлил надалеч панталоните си и така тя получи още едно огромно доказателство как се чувства той. Беше възбуден, членът му привлече цялото й внимание и това я разсея достатъчно, за да пропусне да забележи ръката му, която се стрелна и хвана глезена й. Той я дръпна към себе си, плъзна тялото й по завивката, а с другата си ръка стисна в юмрук панталоните й. Платът се разкъса и за секунда тя остана вцепенена от смайване, докато той напълно ги отстрани от нея.

Инстинктът и годината обучение си казаха своето, кракът й се изстреля и го блъсна силно в стомаха. Ударът беше достатъчен, за да изтърве глезена й и да запрати мъжа назад със силно изръмжаване от болка. Джеси се претърколи, приземи се на краката си от другата страна на леглото и го погледна в очите.

— Няма да ти позволя да ме нараниш. — Гласът й трепереше. Ръцете й се вдигнаха и заеха отбранителна позиция.

Новият вид се втренчи в нея, разтривайки корема си. Там вече имаше червен белег.