Джъстис

Донър Лорън

— Джеси Дюпре? Тя добре ли е?

— Добре е. Отидохме най-напред в нейния дом, но тя не склони да ни пусне да го претърсим.

— Тя мирише. — Първият прокле. — Като проклетите цветя.

— Парфюм — изръмжа другият. — Трябва да въведем закон, с който да им забраним да го носят тук, Джъстис. Носът ми още гори.

Джъстис скри усмивката си, знаеше, че това е трик на Джеси. Силният парфюм дразнеше носовете им и объркваше тяхното обоняние. Тя бе работила за Тим Оберто в специалната група и би трябвало да е научила слабостите на Видовете от членовете

на екипа, които действаха в тясно сътрудничество с неговите мъже.

— Аз ще й изпратя бележка.

— Може би някой е гледал филм на ужасите. — Двамата офицери изглеждаха объркани. — В тях човешките жени крещят през цялото време. Ще трябва да попитаме всички дали не са гледали такъв филм, за да проследим източника на тревогата.

— Недейте да притеснявате другите. Единствената сама жена тук е Джеси Дюпре, а вие казахте, че е добре.

— Джъстис, да не си се наранил, когато си счупил стола? Мога да се обадя на някой да дойде да погледне раната.

Джъстис поклати глава, придвижвайки се към ръба на басейна.

— Добре съм. Това просто ме вбеси. — Мъжете се поколебаха. Джъстис излезе от басейна и се отправи към една кърпа, която бе захвърлил на шезлонга предния ден. Обви я около кръста си и повдигна вежди, когато се обърна към охраната. — Има ли нещо друго?

— Защо човешката жена живее тук? Не поставяме под въпрос преценката ти, Джъстис, само сме любопитни.

— Това е най-сигурната част в Хоумленд. Баща й е онзи, който бди над нас и действа по отношение на правните въпроси от наше име. Дадох му дума, че тя ще бъде в безопасност. Освен това последната й работа бе да спасява нашите жени и да ги води при нас. Джеси Дюпре е доверен приятел.

— Разбрахме — проговори единият от тях. — Благодаря за обяснението!

Джъстис изчака докато мъжете си отидоха, разтръска мократа си коса, опитвайки се да я изсуши малко. Обърна се, за да надникне през оградата към съседната къща. В спалнята на Джеси светеше. Той копнееше да прескочи стената и да почука на прозореца й.

Обхвана го разочарование, когато се извърна. Желанието и онова, което можеше да направи, бяха различни неща в този случай. Той бе изгубил контрол. По време на секс я беше накарал да кърви и бе привлякъл вниманието към тях с рева си от удоволствието. Това силно го безпокоеше, тъй като никога до сега не бе правил подобно нещо с жена. Тя бе извадила онази страна от него, която не би могъл да си позволи да освободи. Край!

Той трябваше да помисли, да прочисти главата си и да стои по-далеч от нея, докато си обясни как бе успяла да провокира в него потисканите и плашещи емоции.

Но едно нещо знаеше със сигурност — Джеси Дюпре го караше да полудява.

Глава 11

— Брийз! — Джеси се засмя. — Ти си тук, в женското общежитие! Защо не си в Резервата?

— Пристигнах рано тази сутрин. — Високата повече от метър осемдесет жена се усмихна. — Най-добрата ми приятелка, Ели, искаше да се върна у дома, за да сподели някаква новина с мен. За известно време ще остана

тук. Тя е човек и е омъжена за Фюри, който е от Видовете.

— Чувала съм за тях — даваха ги по телевизията, когато се ожениха. Надявам се, че новината е добра.

— Най-добрата. Съжалявам, но не мога да я споделя. Всичко, което мога да ти кажа, е, че тя и съпругът й, които много се обичат, желаеха нещо, което най-накрая са постигнали.

— Това е хубава новина.

— А ти, какво правиш тук? Проверяваш жените, които си довела при нас? Те все още са в Резервата и се справят чудесно. Устроиха се добре. Решено бе да останат там, вместо да бъдат доведени тук, тъй като се наслаждават на дърветата и километрите земя, където могат да бродят.

— Всъщност, работя тук. Това е дълга история.

— Наистина ли? — Очите на Брийз се разшириха. — И какво правиш?

Джеси обърна глава да погледне Бюти. Бе прекарала сутринта и голяма част от следобеда да й помага да се настани в общежитието на жените. Беше поела почти цялото пренасяне.

Тайни и Халфпринт бяха постоянни спътнички на Бюти и й помагаха. Единственото сътресение в почти плавния преход бе, когато Бюти съзря много по-високите от нея, с яко телосложение жени. Бяха я уплашили, но в момента тя седеше във всекидневната и разговаряше с половин дузина от тях без страх.

— Това е Бюти. Спасихме я преди две нощи от един имот във Вашингтон. Не съм наясно с всичко, свързано с новата ми работа, но засега й помагам да се адаптира към новия си живот. Тя го приема добре.

— Харесва ми името й. Отива й. Нейният избор е правилен. — Брийз се усмихна и съсредоточи цялото си внимание върху Джеси.

— Всъщност, аз го избрах. Постоянно й казвам, че може да го промени по всяко време и се надявам, че ще го направи. Чувствам се малко странно да давам име на възрастен. — Джеси сви рамене. — Бях принудена да измисля набързо някакво и това бе единственото, което ми хрумна.

— Защо трябваше да й измисляш име?

Джеси стисна зъби.

— Понеже тя можа да си спомни само две названия, с които я бяха наричали, а те ме вбесиха толкова много, че не позволих на никого да й казва така. Трябваше да попълваме документи и я записах с това име, останалите отказах да запиша.

— Как са я наричали? — Лицето на Брийз се ожесточи.

— В действителност не мисля, че искаш да знаеш. — Джеси се вгледа в по-високата жена.

— Кажи ми!

Джеси въздъхна, преценявайки, че Брийз има право да узнае.

— Бяха я нарекли Мъд, а предполагам, че са я записали с името Мънки, когато е била по-млада. Това бяха единствените две имена, които можеше да си спомни.

Високата жена от Новите видове изръмжа и избълва поредица от проклятия, които биха накарали дори моряк да почервенее от срам.

Джеси кимна в знак на съгласие. Двете жени се взираха една в друга, докато гневът на Брийз се стопи.

— Благодаря ти. Името, което си й избрала наистина е хубаво и й подхожда. Мисля, че може да го запази, а ти си й направила много добра услуга.