Джъстис
Шрифт:
Найт бодна парче месо и се взря в него, сякаш се боеше да отхапе, но след това го натъпка цялото в устата си. Джеси спря, за да види реакцията му като се надяваше, че ще му хареса. Той й се усмихна, когато започна да го дъвче. Изненадата му бе очевидна, тъй като се втренчи в нея, докато преглъщаше.
— Това е много добро! Благодаря ти, Джеси.
— Да — съгласи се и Суорд, преглъщайки първата си хапка. — Много е вкусно! Не знаех, че може да се приготвя по този начин. Ние просто го режем на големи парчета
— С удоволствие ще ви го напиша. Много е лесно. — Тя посочи грила. — Ето тази машина върши работата. Аз само подправям месото, набучвам го на шиша и чакам да стане готово. Всеки може да го направи.
Храниха се в мълчание. Мъжете изядоха голямо количество месо. Джеси устоя на изкушението да ги засипе с въпроси. Поне ги изчакай докато са готови и се нахранят напълно, разсъждаваше тя.
Най-сетне Найт спря да яде, остави вилицата и се вторачи в нея. Младата жена срещна погледа му.
— Не те ли беше страх да ни поканиш на вечеря? Ние сме двама свирепи мъже, които ти не познаваш. Мислехме, че ще се уплашиш от нас.
Суорд се прокашля.
— Не ни се искаше да ти донесем багажа, защото очаквахме, че като ни видиш, ще се разплачеш. — Той направи ужасено лице и потръпна. — Не мога да понасям плач.
Джеси се бореше със смеха, но не можа да потисне усмивката, която се разпростря по цялото й лице.
— Свикнала съм около мен да има едри мъже, така че не съм плашлива. Знаете ли каква беше последната ми работа?
И двамата поклатиха глави. Младата жена започна да им разказва за дейността си в специалната група, за колегите си и за всички Видове, които беше срещнала и спасила. Те я слушаха внимателно и с интерес. Джеси завърши с това, как е била ранена от куршум и се е озовала в Хоумленд.
— Значи си наясно, че няма да те нападнем и да те насилим да правиш секс с нас? — Суорд изглеждаше искрен. — Един приятел каза, че вероятно още като ни видиш и ще си помислиш, че сме дошли да те изнасилим.
— Той заяви, че ще проглушиш ушите ни с писъци, веднага щом отвориш вратата. — Найт се засмя.
— И да плачеш. — Суорд се присъедини към него. — Надявах се, като си помислиш, че съм изнасилвач, да се разкрещиш, вместо да избухнеш в истерични ридания. Това би наранило ушите ми по-малко.
Джеси се разсмя.
— Изкажете съжалението ми на вашия приятел, че го разочаровах.
— Той ще бъде разочарован, когато му разкажа с каква вечеря ни нахрани — ухили се Найт. — Той трябваше да дойде тук, но аз му дължах услуга. Разбрахме се да заема неговото място и сега сме квит.
— Занеси му парче от пържолата. Ще се смея на физиономията му, когато вкуси месото, което тя ни поднесе.
Джеси се изправи.
— Ще ви дам кутия и можете да му вземете някое и друго парче.
— Ти си добър
— Аз също — засмя се младата жена и пусна няколко резена филе в пластмасова съдинка за храна преди да се върне на масата.
Те все още се смееха, когато изведнъж злобно ръмжене ги накара да подскочат.
Джеси се извърна към силния потресаващ звук и зяпна при вида на Джъстис, застанал под откритата арка между кухнята и хола. В присвитите му очи блестеше ярост, ръцете му бяха стиснати в юмруци и дори безупречно пригодения сив костюм не можеше да смекчи опасните вибрации, които мъжът излъчваше.
Той не гледаше към нея, вместо това, сякаш изцяло бе фокусиран върху гостите й за вечеря.
Звукът от удар на стол в пода, я накара да обърне глава в тази посока. И двамата — Найт и Суорд — бяха станали бързо, навели ниско глави, брадичките им почти докосваха гърдите им, погледите им съсредоточено се взираха в пода. Те се отдръпнаха от масата с пребледнели от страх лица.
Джеси се намръщи, щом отново се извърна към Джъстис и после пак към мъжете и прецени какво се случва. Лидерът им беше бесен поради някаква причина, хората му бяха ужасени от неговата демонстрация на характер, а тя бе в пълно неведение защо той се държи толкова откачено.
— Здравейте, господин Норт. — Беше се отказала да го нарича по име, откакто стана ясно, че той не иска никой да знае, че двамата са прекарали известно време заедно. — Благодаря ви за това, че нещата ми бяха доставени. Не знам защо сте разстроен, но ние вечеряхме. И вие сте добре дошъл да седнете, ако сте гладен.
Яростният му тъмен поглед срещна нейния. Джъстис изръмжа към нея и острите му зъби се показаха. Младата жена скръсти ръце пред гърдите си, докато се взираше право в очите му. Искаше да го попита какъв му е проблемът.
— Напуснете! — изрева той. — Веднага!
Двамата мъже минаха прилепени покрай стената на стаята, на безопасно разстояние, колкото може по-далеч от лидера си. Джеси погледна към масата и забеляза забравената торбичка с месо. Грабна я и се втурна след мъжете. Когато мина покрай Джъстис, също го заобиколи.
— Чакайте! — Двамата бяха на вратата, когато тя ги спря с вика си и им протегна найлоновия плик. — Забравихте това за приятеля си. Не знам какво става, но съжалявам за случилото се.
Найт я погледна.
— Никога на се взирай в очите на един Вид, когато ти ръмжи. Той е ядосан за нещо. — Мъжът взе торбичката. — Благодаря ти, Джеси. — Яростен рев изпълни стаята зад нея. Найт трепна и двамата мъже побягнаха.
Младата жена скръцна със зъби и бавно затвори входната врата. Чу как джипът потегли и направи няколко дълбоки вдишвания, за да се успокои, преди да се обърне към бесния Вид зад нея.