Бяла смърт
Шрифт:
— Трудна задача за двама души — каза Райън. — Ще имате нужда от помощ.
— Благодаря, Марк. Зная, че имаш добри намерения, но другите имат повече нужда от теб от нас.
— Не сте единствените, които имат сметки за уреждане — възрази Райън. В гласа му се усещаше стоманена нотка. — Баркър уби Джошуа и потопи кораба ми. А сега се опитва да убие океаните. Имам да му връщам. Онова нещо на отсрещния бряг не е тръстикова колиба. Няма да успеете да го съборите лесно.
— Знаем. Ще измислим нещо.
— Нямате време за опити и грешки. Аз знам как можем да изстреляме този купол в стратосферата. —
— Да. Че здравата можем да го наритаме, ако ни се отвори шанс.
— Е, Бен, какво ще кажеш? В играта ли сме? — попита Райън.
— Решението не е само мое. — Бен се обърна към Диего.
— Те са много, а ние сме само двама — каза баскът. — Пабло е извън играта. Ще извадим страхотен късмет дори ако се отървем живи.
Бен се поколеба.
— Добре, Марк. Вътре сте.
Райън се усмихна ликуващо, после каза:
— Ще ни трябват малко експлозиви. Нашите ги взеха, когато ни заловиха.
— С брат ми имаме няколко ръчни гранати — каза Диего и потупа раницата си. — По три на човек. Стигат ли?
Райън погледна Мърсър.
— Може и да свършат работа, ако се поставят на нужното място — каза Чък.
— А аз какво да правя? — попита Тери.
— Хората на Бен са в доста лоша форма — каза Райън. — Ще им трябва помощта ти, особено на децата.
— Ще направя всичко възможно — каза Тери. Целуна го, после целуна Мърсър и Бен. — И да се пазите.
Докато Тери вървеше към гората, Бен и останалите избутаха катамарана във водата и се качиха на борда. Двойният корпус и мощните мотори осигуряваха добра скорост. Понесоха се по езерото и скоро стигнаха отсрещния бряг.
Мърсър се отби в бараката и излезе с две макари тънко корабно въже. Заобиколиха плаца, без да излизат от прикритието на дърветата, и стигнаха незабелязани до купола. Райън откри онова, което търсеше — висок цилиндричен резервоар за гориво насред малка поляна в гъстата гора. На него имаше предупредителен знак, че съдържанието му е леснозапалимо. Стоманена тръба с диаметър около петнадесет сантиметра свързваше резервоара със сградата. До мястото, където тръбата изчезваше в хангара, имаше заключена врата. Също като самия купол, вратата бе от пластмаса и бързо поддаде на силата и решимостта на раменете на Диего.
Влязоха в дълъг няколко метра коридор, успореден на тръбата. Тя изчезваше в стената до друга врата, която бе оставена отключена. Райън я открехна и надникна в хангара. Около мястото, където бе стоял цепелинът, се суетяха хора. Едни навиваха въжета, други местеха скелета и подпори.
Райън направи знак на останалите да са нащрек и двамата с Мърсър влязоха в хангара. Пропълзяха покрай стената зад високите макари с маркучи и стигнаха до мястото, където тръбата влизаше в сградата. Баркър беше посочил маркучите, когато обясняваше, че предпочита да пълни дирижабъла с водород вместо с хелий. Достъпът на газа се контролираше от клапан с кран. Райън го завъртя, докато не се чу съскане.
Водородът се заиздига към покрива — двамата се надяваха да е плътно затворен. Измъкнаха се през вратата. Бен и Диего също не бяха стояли със скръстени ръце — бяха изпълнили инструкциите на Мърсър и бяха прикрепили ръчните
Когато шейсетметровото въже свърши, завързаха за края му втората макара. Тя също свърши на десетина метра от брега. Мърсър влезе в бараката и донесе още въжета. Снадиха ги, докато не стигнаха до водата. Щом приключиха, Диего се върна към плаца и зае позиция зад едно дебело дърво.
Приключили работата си в хангара, киолая вече излизаха. Някои се запътиха към спалното. Баскът хладнокръвно взе на мушка един от тях и изстреля къс откос. Мъжът падна на земята. От спалното изскочиха няколко души и започнаха да стрелят към мястото, където бяха видели огъня от дулото, но Диего се местеше след всеки изстрел и куршумите минаваха далеч от него. След като паднаха още двама, останалите се втурнаха към гигантското иглу.
Диего разчиташе точно на такава реакция. Беше се опитал да свали онези, които се бяха отклонили към гората. В резултат на това стражите се принудиха да потърсят „защитата“ на хангара. Щом и последният се вмъкна вътре и плацът опустя, Диего спринтира към брега.
Райън го видя да тича към тях и подаде края на въжето на Бен.
— Нещо против?
— Благодаря — каза Бен и хвана въжето. — Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие.
Райън се обърна към останалите.
— Щом Бен дръпне въжето, скачате и оставате под водата колкото можете по-дълго. Хайде, Бен! Дай им да разберат!
Бен дръпна с все сила въжето, пусна го и се хвърли с останалите в езерото. Гмурнаха се под водата. Нищо не се случи. Райън подаде глава и изруга. Излезе на брега, хвана въжето пак и го дръпна. То спря, сякаш се беше закачило за клон.
— Ще ида да проверя. Явно се е закачило за нещо — каза той и тръгна към гората.
Оказа се отчасти прав. Въжето наистина се бе закачило, но не за нещо, а за някой.Един от ескимосите бе видял тичащия към езерото Диего, бе тръгнал след него, бе видял и въжето и сега го дърпаше. Видя и Райън. Шефът на SOS се беше привел и не откъсваше очи от въжето, така че изобщо не забеляза как стражът вдига оръжието си. Куршумът го блъсна в рамото като нажежен чук и Райън се свлече на колене.
Ескимосът така и не успя да стреля втори път — Диего, който бе тръгнал след Райън, изстреля един откос и куршумите се забиха в гърдите на стража. Той отлетя назад, но не пусна въжето — Райън го видя как пада и го опъва. В мозъка му зарева аларма и заглуши болката. Той се опита да се изправи, но краката му бяха омекнали. Усети нечии силни ръце да го вдигат и да го повличат към брега. Почти бяха стигнали водата, когато цялото езеро светна.
С падането си стражът бе дръпнал въжето и бе изтръгнал халките на гранатите. Милисекунда след взрива водородът в резервоара се запали, втурна се през късата тръба, излезе през дюзата, сякаш бе изстрелян от огнехвъргачка, и пламъците достигнаха невидимия водороден облак под купола.