Бяла смърт

Кемпрекос Пол

Трокмортън слушаше внимателно, докато Гамей и Пол се редуваха в описанието на пътуването с Нийл. С разкриването на подробностите веселието започна да изчезва от червенобузото му лице. Накрая той изгледа сериозно гостите си.

— Абсолютно точно ли е описанието ви? Говорите с голяма сигурност за размера на рибата и за странния й бял цвят. А агресивността й?

— Убедете се сам — каза Пол и извади видеокасетата, заснета на лодката на Нийл.

След като видя записа, Трокмортън стана, закрачи, сключил

ръце зад гърба си, и измърмори:

— Не е на добре, изобщо не е на добре…

Гамей имаше навика да пристъпва направо към въпроса.

— Кажете какво става, професоре.

Той спря да крачи и отново седна на стола си.

— Като морски биолог, несъмнено знаете за трансгенната риба — каза той. — Първата бе създадена буквално в задния ви двор, в Института по биотехнология към Мерилендския университет.

— Чела съм няколко статии, но не бих казала, че съм специалист по темата. Доколкото разбрах, в хайвера на рибите се добавят допълнителни гени, които ги карат да растат по-бързо.

— Точно така. Гените са от други видове, дори от насекоми и хора.

— Хора?

— В моите експерименти не използвам човешки гени. Съгласен съм с китайците, които са много напред в тази област, че използването на човешки гени по такъв начин не е етично.

— И как се използват гените?

— Произвеждат необичайно големи количества хормони на растежа и стимулират апетита на рибата. Разработвах трансгенна риба в сътрудничество с лабораторията на Федералния департамент по риболов и океанология във Ванкувър. Получената по този начин сьомга трябваше да се храни по двадесет пъти на ден. Постоянното хранене е жизненоважно. Тези риби са програмирани да растат осем пъти по-бързо и да стават четиридесет пъти по-големи от обичайното през първата година. Сещате се каква златна мина е това за рибовъдния бизнес. На пазара се появява по-тлъста риба само за частица от необходимото време.

— И така се осигурява по-голяма печалба.

— Несъмнено. Онези, които натискат за пускането на изкуствено създадената риба на пазара, я наричат „Синя революция“. Признават, че нямат нищо против да увеличат печалбите си, но освен това твърдят, че имат и алтруистичен мотив. Генетично модифицираната риба ще осигури евтин и богат източник на храна за по-бедните страни.

— Мисля, че съм чувала същите аргументи в полза на генетично модифицираните селскостопански култури — каза Гамей.

— Точно така. Рибата с изменена ДНК е логична издънка на общата тенденция в разработването на генетично модифицирана храна. Щом може да се променя зърното, защо да не се прави същото и с по-висшите форми на живот? Въпреки че въпросът най-вероятно ще се окаже много по-спорен. Протестите вече започнаха. Опонентите твърдят, че трансгенната риба може да нанесе щети на околната среда, да сложи край на риболовството

и да остави дребните рибари без работа. Наричат тези творения на биотехнологията „Франкенриба“.

— Хубаво име — каза Пол, който следеше разговора с интерес. — Не го виждам да продаде огромно количество риба.

— Каква е вашата позиция по този въпрос? — попита Гамей.

— Като създател на тази риба, аз нося особена отговорност.

Искам да се проведат повече проучвания, преди да започнем да отглеждаме тези същества в рибните ферми. Натискът за комерсиализиране на работата ни ме тревожи. Нужна ни е сигурна оценка на рисковете, преди да дадем ход на нещо, което може да се окаже катастрофа.

— Изглеждате доста обезпокоен — каза Гамей.

— Най-вече заради онова, което е зная.Нещата излизат извън контрол. Десетки комерсиални предприятия се надпреварват да предложат свои собствени разработки на пазара. Освен сьомгата има изследвания върху повече от двайсет вида риба. Потенциалът е огромен, макар някои рибни ферми да отстъпват от трансплантацията на гени поради споровете, които поражда тя. Но големите корпорации влязоха в играта. В Канада и САЩ има десетки патенти за генни промени.

— Задейства ли веднъж, подобна грамадна икономическа машина трудно би могла да се спре.

— Чувствам се като крал Канут, който се опитвал да надвика морето. — Отчаянието му бе очевидно. — Залогът са милиарди долари и затова натискът е огромен. Затова канадското правителство финансира трансгенните разработки. Усещането е, че ако ние не водим, ще се намери някой друг. Искаме да сме готови, когато дигата се скъса.

— Щом има такъв натиск и играят толкова много пари, какво изобщо задържа развиването на бизнеса?

— Потенциалната кошмарна реакция на общественото мнение. Ще ви дам пример. Една новозеландска компания — „Цар Сьомга“ — започна разработката на трансгенна риба, но плъзнал слух за някаква двуглаво и покрито с буци чудовище и пресата направо подлуди общественото мнение. Компанията трябваше да прекрати експериментите и да унищожи всичко, защото хората се страхували, че франкенрибата ще избяга на свобода и ще започне да се кръстосва с обикновената риба.

— Възможно ли е подобно нещо? — попита Гамей.

— Не и в специално построените за целта рибарници, но съм абсолютно сигурен, че рибата ще избяга, ако се отглежда в оградени пространства в морето. Тя е много агресивна и гладна. Ще намери начин да се измъкне, също както жадуващ свободата затворник. Правителствената лаборатория във Ванкувър се пази като Форт Нокс. Имаме електронни аларми, охрана и двойно обезопасени резервоари, които да не позволят на рибата да се измъкне. Но някоя частна компания може и да не е толкова предпазлива.