Битие

Брин Дейвид

От „киборг“ протези до наномашини с дистанционно управление.

От мозъчни импланти за връзка с Мрежата до роботи прислужници.

Да, роботи. С постепенното избледняване на спомена за Йокохама Янкхенд старият термин се завръщаше. Заедно с него вървеше и обещанието, че това поколение хуманоидни автомати наистина ще е полезно, а не своенравно, прекалено привлекателно или опасно. Или и трите едновременно.

„Всяка година решават някакъв проблем или препятствие в движението, говора, зрението, навигацията или здравия разум на машината“ — отбеляза си субвокално тя, като остави очилата да обхванат

всичко. Някакъв андроид на корейски чаебол показваше движения от източноазиатски танц и се усмихваше обезоръжаващо. Демонстрацията беше впечатляваща. Но пък целта на всички демонстрации е да са впечатляващи.

„А после винаги блокират от някоя елементарна задача. От неравномерни стъпала. От разбъркан преден или заден план. От семантичен парадокс. От нещо, което не би затруднило за миг и петгодишно хлапе. И всяка година урокът е един и същи.

Ние вече сме чудеса. Един трикилограмов човешки мозък продължава да съчетава повече изумителни неща, отколкото са възможностите на всеки компютърен модел.

Вече седемдесет години създателите на ИИ обещават, че възможностите на творенията им ще превъзхождат тези на хората. Списъкът на триковете им се увеличава непрекъснато. Днес ИИ могат да пресеят и съпоставят за секунди цялото човешко познание. И въпреки това всяко следващо десетилетие разкрива нови неочаквани нива на неуловими тънкости, които през цялото време са били скрити в собствените ни невронни възли. Умения, които приемаме просто за даденост.“

Това отново беше тема, насадена в ума й от Сато. Идеята, че в мозъка на Homo sapiens има нещо странно и забележително, дадено ни от Бог, от еволюцията или от двете едновременно. Горе-долу по същото време, когато кварцовата топка в чантата й е била връх на технологията.

„Ако не друго, днешната Вавилонска кула е ниска, но пък за сметка на това невероятно широка. Поколението боготворци не е спънато от езика — тази пречка изчезна завинаги, — а от объркващата сложност на онова, което се опитват да копират. Умовете ни.“

Разбира се, някои от предлаганите тук продукти и услуги имаха по-скромни цели. Един щанд за биоскулптура предлагаше най-новата технология за премахване на мазнини с насочени микровълни, които топяха липидите точно-където-искаш. Девизът им беше от Ницше…

„Коремът е причината човек трудно да се възприема като божество.“

Запита се какво ли би казал Сато за това. „Е, още едно напомняне да бъдем смирени си отива завинаги. Когато всеки може да изглежда добре в бански, самочувствието ще има ли някакви граници?“

Като стана дума за кореми… десетки мъже и жени се бяха наредили пред щанда на фондация „Маккафри“ и подписваха декларации за отказ от претенции, за да могат да участват в експеримент с e-calculi — стомашни бактерии, променени да служат като микроскопични компютри, захранвани от излишната храна. Имате проблем? Пуснете трилиони мънички паралелни процесори в собствените си черва! Разпространявайте ги, като ядете повече! И те произвеждат витамин C!

Отначало Тор си помисли, че това сто на сто е някаква измама. Приличаше на комедия на Монти Фитопланктон. Чудеше се как ли ще се появи крайният резултат от изчисленията.

Не всички можеха да чакат търпеливо целия този прогрес. Вярващите в Сингуларноста възрастни се тревожеха, че тя продължава да блещука двайсет години напред в бъдещето, също както през 80-те години на миналия век. Затова Тор мина покрай обичайните щандове, предлагащи договори за криогенен сън. Срещу заплащане екипи бяха готови да се втурнат към смъртното ти легло независимо

дали умираш след катастрофа, или от старост. Веднага след като докторът те отпише като „мъртъв“, специалистите се нахвърляха върху тялото ти (или — срещу по-ниска сума — само върху отделената ти глава), за да го напомпат със специални течности и да го замразят в течен водород с увереността, че някое бъдещо поколение ще те разтопи и поправи. Преди десетилетия занимаващите се с крионика компании бяха преживявали благодарение на подкрепата на шепа богати ексцентрици. Успешното съживяване на Гилермо Боричели обаче бе променило всичко това и броят на договорите бе скочил над трийсет милиона. Някои от офшорните данъчни райски кътчета позволяваха поставянето в криогенен сън дори преди официалната смърт, което бе довело до постоянен еднопосочен поток богати, болни и (според Тор) гарантирано полудели имигранти.

„Никога не обясняват защо бъдещите поколения биха решили да съживят бегълци от едно по-примитивно време. Само парите не биха го постигнали.“

Затова ли много от съвременните богаташи ставаха така пламенни поддръжници на опазването на природната среда? Затова ли даряваха огромни суми на различни екологични проекти? За да подкупят потомците си и да бъдат върнати към живот като хора с добра карма? Или това бе разширена проява на егоизъм? Ако очакваш да живееш на една бъдеща Земя, това може да те накара да престанеш да се отнасяш към сегашната си планета като към носна кърпичка.

Някои пък предлагаха услуги, насочени към отправната точка на живота. Като нови формули за новородени, гарантиращи ранно развитие на мозъка. Или разширители на шевове за увеличаване на черепния обем на плода, което да позволи разширяването на мозъка още в утробата — със съответния купон за безплатно цезарово сечение. На брошурата беше изобразено дете с ухилена бебешка физиономия и глава като на извънземен от научнофантастичен филм… и с блясъка на пронизващ интелект в големите сини очи.

„Петдесет гена“ предлагаше услуга, която бе легална само на три офшорни колонии. Подобряване на няколкото десетки участъка от ДНК, смятани за жизненоважни за отделянето на линията на хоминидите от останалите човекоподобни маймуни. „Продължаваме напред по еволюционната пътека.“ И тримата души на щанда носеха заслепяващ грим, който криеше самоличността им от програмите за разпознаване. Беше болезнено да ги гледаш. Сякаш федералните не бяха разработили десет хиляди други начина да те проследят.

По-нататък попадна на поредния хуманоиден автомат под виртафиш, който провъзгласяваше с примигващ надпис Доказано — ниво 3,3 на Тюринг! Машината с пропорции на културист й се поклони и й предложи да седне на зац-кафе, партия шах или някаква друга занимавка по неин избор. В усмивката на автомата се долавяше флирт, който бе или хитроумно проектиран, или…

Изкушаваше се да забие карфица в гладката плът и да види дали няма да извика. Нещо й напомняше за стария трик „човек в робот“.

Отбеляза си субвокално:

„Година без роботи с вид на симпатични животинки или деца? Дотук виждам само едри мъжаги. Защо? Да не би да е някакъв тренд, насочен към нежната половина?“

Зачуди се. От цяло десетилетие мъжете по цялата планета използваха роботи — стотици хиляди модели за домашна употреба. Не беше нужен кой знае какъв изкуствен интелект, за да се наподоби груба сервилна страст, ако се търси точно това. Естествено, тази тенденция беше хулена в пресата. Повечето жени се държаха на положение и се отнасяха с презрение към недодяланите изкуствени любовници, които им се предлагаха.