Битие
Шрифт:
„Добре. Мога да го направя. И то без да ми се налага да се крия в кенефа, снизходителни глупаци такива.“
Като внимаваше да държи лявата си ръка скрита, Хамиш извади лещата от сгънатата хартийка. „Внимавай да не я изпуснеш. Дори швейцарците не поддържат подовете си достатъчно чисти за ииуер.“
Като се престори, че се е задавил с хапка свинско, Хамиш се наведе и прикри уста, за да се изкашля няколко пъти… и в същото време вдигна нагоре единия си клепач и нагласи малкия актипластичен диск в лявото си око. Направи го малко грубичко — беше изгубил тренинг. От месеци не беше използвал лещи. Примигна и окото му засмъдя, недоволно
— … При някои африкански племена било задължително главатарите да си вземат жени от бедните родове. Евреите в средновековна Европа нямали поземлена или военна аристокрация и затова елитът им се основавал на постиженията в областта на знанията. Най-интелигентните млади равини, независимо от произхода си, се женели за дъщери на богаташи и това имало добре известни последствия. Както и отраженията в култури, в които се практикувал целибат сред свещениците…
Най-сетне Хамиш успя да се фокусира. На загадъчния непознат вече не му беше необходимо да заобикаля Ригълс и започна да пише в зрителното поле на лявото му око.
Моля станете — отново внимателно — и следвайте водещата точка.
Вече без никакво нежелание и резервации (и без това му беше дошло до гуша от досадната „евгеника“), Хамиш стана и тръгна към задния изход, като мина покрай онези от охраната, но този път без да ги погледне. Точно тогава в окото му се появи жълт кръг, който пулсираше, без да изглежда заплашително, и го подкани да тръгне по коридора отляво.
„Някои хора живеят непрекъснато потопени в тези… виртуални нива и «смесена реалност». Твърдят, че това им дава възможност да са по-продуктивни, да изживяват нещата по-пълно. Аз обаче се справям чудесно и без тези играчки. Покажете ми някой, живеещ потопен в света с безбройните нива, който да е постигнал повече от мен!“
В същото време се чудеше. Как успяваше малката контакт-ИИ леща да поддържа връзка, без да бъде засечена от охраната на имението?
„Възможно ли е да има достатъчно мощен ИИ, способен да контактува самостоятелно с мен?“
Реши да пробва. Докато минаваше покрай мъжката тоалетна, изведнъж зави към вратата. Евентуалната връзка би трябвало да се прекъсне или да се наруши от всичките тези стени и тръбите в тях, особено ако използваха слаб и таен радиолъч.
Добра идея — отбелязаха буквите. — По-добре пуснете една вода. Ще бъдете доста зает след малко.
Старомодната скромност беше друга причина да мрази тези проклети неща. Хамиш внимаваше да не поглежда надолу, докато пикаеше, тъй като нямаше начин да знае дали картината не се предава някъде от лещата. Вместо това се зае да изучава табелката със спецификации на писоара — поредният великолепен продукт на „Лайф-Лайнър“ ООД, обещаващ да възстанови 93% от фосфора и 85% от водата при всяко използване. Хамиш се намръщи скръбно. Във „Фосфокрация?“ същата тази екокомпания играеше ролята на главния злодей, с мъничка промяна на името. Беше част от световна конспирация на „Мерд Монополи“ да трупа богатство от измислена криза. Няколко необмислено подбрани думи и едно съдебно дело бяха глътнали всичките му печалби от „Фосфокрация?“ „Е, голяма работа.“
Погледна надолу само колкото да насочи струята към логото на компанията, точно над канала. След това си вдигна
— НАПРЕД, НАВРЕД — промърмори той в случай, че лещата не може да долавя субвокалните сигнали на такова разстояние от гърлото му. Отговор не последва, така че той просто последва точката по друг коридор, нагоре по широко стълбище, после пак по коридор, през вестибюл и в една от многото музейни библиотеки на имението Глаукъс-Уортингтън. Лавиците с книги се извисяваха на цели два етажа към изработените от дялан камък арки на тавана.
„Еха, бих могъл да прекарам цяла седмица тук!“
Почти очакваше лещата да изпише заглавията на всички чудеса в това помещение. Уви, това не стана. Все пак Хамиш разпозна една Гутенбергова библия в стъклена витрина, както и илюстриран латински превод на Гален, ранното издание на Куинер. Имаше и други загадъчни чудеса. За разлика от обществените музеи, тук нямаше надписи на ниво реалност върху хартия или пластмаса. Явно човек можеше да разглежда тези съкровища единствено в компанията на някой фукащ се член на фамилията.
Е, както и да е. Не можеше да се бави. Водещата точка зави и продължи към едно от празните пространства между лавиците. В края на тясната пътека се олюля бавно пред една от спускащите се стълби, водещи до горното ниво. Когато Хамиш приближи, блестящата точка политна нагоре като развързан балон.
Хамиш спря — стъпалата изглеждаха неудобни, — но после сви рамене и се заизкачва енергично, дори малко безразсъдно. Честно казано, забавляваше се невероятно.
След като се изкачи, се обърна, изчака няколко секунди точката да го настигне, дръпна се да й направи път и тя го поведе отново — сякаш бе истинска, а не виртуално творение. Илюзия, създадена от пластмасов диск върху лявото му око. За съжаление контакт-ИИ лещата беше само една и точката беше двуизмерна и бе малко трудно да определи точно местоположението й без псевдопаралакс. Въпреки това Хамиш я последва в малка ниша с прашни томове, много от които със сигурност бяха по-скъпи от къщата му.
Точката се трансформира в образа на рееща се човешка ръка в бяла ръкавица. Ръката се завъртя и с жест на фокусник посочи някаква пищна резба около книжен шкаф, изработен от тъмно дърво.
Дръпнете тази лоза към себе си, ако обичате. Би трябвало да се отвори.
После влезте много внимателно и ПОЧТИ затворете. Внимавайте да не се заключи.
Хамиш отчете, че ИИ-гласът му оставя начин да се измъкне. Така това не приличаше толкова на капан.
Ръката му се плъзна по виещите се лози, които се катереха по шкафа, и той се запита дали днес може да се изработи подобно изящно произведение на дърворезбата. Разбира се, зелотите на така наречения Век на аматьорите твърдяха, че всяко изкуство, занаят и умение от миналото днес могат да бъдат възпроизведени — при това не от машини, а от хора, на които това им е хоби.
Хамиш намираше това твърдение за болезнено, арогантно и дори отвращаващо.
Дръпна там, където му показваше реещата се ръка. Без никакво скърцане или съпротивление един лост се завъртя надолу на пантата си и с тихо изщракване целият шкаф се отвори няколко сантиметра. Въртеше се с лекота, макар че съдържаше тежки томове — свидетелство за скрити някъде модерни лагери. Хамиш се изправи пред тъмен проход.