Бездна
Шрифт:
244,13 рада/час
Засечен бърз неутронен поток.
Възможно е всеобщо радиационно замърсяване.
Препоръка: незабавна евакуация!
— Може би улавя остатъчна радиация? — предположи Бонтер, взряна в екранчето.
— Как ли не! Двеста четирийсет и четири рада? Чакай да видя дали ще мога да задействам локатора му.
Погледна към Клей, който насочи лъча на фенерчето към машината. Хач започна да натиска миниатюрните клавиши. Предупредителният надпис изчезна и триизмерната
— О, Боже мой! — Той вдигна глава. — Найдълман не е мъртъв. В момента е на стълбата под нас. И мечът е у него.
— Какво? — ахна Бонтер.
— Виж тези показания.
Хач обърна радметъра към нея. На екрана се появи назъбена бяла ивица, която пулсираше като обезумяла.
— Господи, той сигурно получава огромни дози радиация в този момент.
— Колко огромни? — попита уморено Клей.
— Онова, което искам да знам, е какви дози получаваме ние? — попита Бонтер.
— Не сме непосредствено застрашени. Засега. Запазва ни голямата земна маса между нас и него. Ала радиационното отравяне е кумулативно. Колкото повече стоим тук, толкова по-голяма ще е дозата.
Изведнъж земята потрепери, сякаш обладана от някакъв зъл дух. На метър по-навътре в тунела една масивна греда се пречупи със силен трясък. Засипа ги дъжд от пръст и камъчета.
— Какво чакаме още? — извика Бонтер и се обърна към дълбините на тунела. — Да вървим!
— Чакай! — извика Хач, а радметърът продължаваше да бръмчи в ръцете му.
— Не бивада чакаме! — рече Бонтер. — Можем ли да излезем по този тунел?
— Не. Основата на тунела бе затворена, когато преподобният презареди капана.
— Тогава да се изкатерим през Шахтата! Не можем да останем тук.
Тя тръгна към стълбищното устройство.
Хач я дръпна грубо обратно в тунела.
— Не можем да излезем там — просъска той.
— Защо?
Клей приближи до тях, взрян напрегнато в екранчето. Хач го погледна, изненадан от изражението на проповедника — на потисната възбуда, почти триумфално.
— Според уреда — рече бавно Хач, — този меч е толкова радиоактивен, че ще е смъртоносно да се изложиш на лъчението му дори за секунда. Найдълман е там сега и се изкачва към нас. Само да надникнем към главната шахта и сме изпържени.
— Защо тогава той не е мъртъв?
— Той емъртъв. Но дори и най-големите дози радиация не убиват веднага. Той е мъртъв от мига, в който е зърнал този меч. И ниеще сме мъртви, ако излезем на пряка видимост с него. Неутронната радиация се разпространява със скоростта на светлината. От жизнена важност е между нас и меча да има маса
Той се вторачи отново в радметъра.
— Той е може би на петнайсетина метра под нас, а може би и по-малко. Връщаме се колкото можем по-навътре в тунела. Ако извадим късмет, той ще мине нагоре покрай нас.
На фона на невъобразимия шум Хач долови някакъв неясен вик.
Като даде знак на другите да стоят назад, той пропълзя напред и спря досами входа на тунела. В Шахтата мрежата от титанови греди трепереше и се люлееше. Радметърът подаде сигнал за изтощени батерии и той погледна дисплея:
3217,89 рада/час
Засечен бърз неутронен поток.
КРИТИЧНО! НЕЗАБАВНА ЕВАКУАЦИЯ!
„Господи — помисли си той — вече е на червено!“ Все още бяха в рамките на безопасните равнища, защитени от скалите и пръстта на Наводнената шахта. Ала Найдълман вече приближаваше и скоро отделящата ги земна маса щеше…
— Хач! — долетя до него дрезгавият, груб глас.
Хач замълча.
— Намерих трупа на Лайл.
Хач пак не отвърна нищо. Нима Найдълман можеше да знае къде се намира? Или просто блъфираше?
— Хач! Недей да скромничиш, не ти отива. Забелязах светлината ти. Идвам към теб. Чуваш ли ме?
— Найдълман! — изкрещя в отговор той.
Не последва отговор. Погледна радметъра. Бялото петънце на екрана продължи да се изкачва по координатната мрежа и премигваше с отслабващата енергия на батериите.
— Капитане! Спри! Трябва да поговорим!
— Непременно. Хубавичкоще си побъбрим.
— Ти не разбираш! — извика Хач и приближи с още няколко сантиметра до входа на тунела. — Мечът е с висока радиоактивност. Той те убива, капитане! Отърви се от него, веднага!
Изчака, напъна се да чуе отговора на фона на засилващия се грохот.
— А, безкрайно изобретателният Хач! — долетяха думите на Найдълман, изречени със слаб и неестествено спокоен тон. — Ти планира тази катастрофа много добре.
— Капитане, хвърли меча, за Бога!
— Да го хвърля ли? — дочу се отговорът. — Ти заложи този капан, разруши Наводнената шахта, изби екипа ми, лиши ме от моето съкровище. И сега искаш да хвърля меча? Не, не мисля да го сторя.
— За какво, по дяволите, говориш?
— Недей да скромничиш. Приеми оценката за отлично свършената си работа. Няколко поставени на подходящи места експлозива изиграха номера, нали?
Хач се претърколи по гръб, взря се в тавана, обмисляше възможностите.
— Ти си болен, капитане — извика той. — Ако не вярваш на мен, попитай собственото си тяло. Мечът е мощен излъчвател на бърза неутронна радиация. Той вече е прекратил митозата на всички клетки и синтеза на ДНК в организма ти. Скоро ще получиш церебрален синдром: най-тежката форма на радиационно отравяне.