Вихър
Шрифт:
Контакт.
— И слънцето проникна през гъстите облаци — каза той, като се проклинаше за идиотския избор на пароли, които му се бяха сторили много уместни в топлия, уютен кабинет.
Чакащият източник — превозвачът трябваше да отговори с:
— И тъй честта проблясва и в най-лошите навици.
Нищо освен воя на бурята.
На няколко метра от постройката Стен премина в бойна готовност. Връзките на наметалото се разкъсаха и то се свлече в калта, докато ръката му измъкваше дебелото оръжие от скривалището му и палецът му завърташе предпазителя от позиция „безопасно“
Може би беше видял нещо, може би нещо беше проблеснало за миг над мъжа, блестяща жица, а може и да нямаше нищо.
Килгър изсъска в шок, докато съзнанието му включваше заспалите му рефлекси. Не, не, недей да стоиш като истукан, момче. Намираш се в смъртоносната зона.
Имаш няколко секунди. Повече от достатъчно време.
Контактът не беше отговорил, защото контактът беше много мъртъв. Беше нещо почти нормално в сенчестия свят на Стен и Килгър — да научиш, че противниците са хванали твоя агент, като го откриеш със зейнало в широка усмивка гърло, И фактът, че виси на кабел, спуснат от близката лампа, не беше необичаен — просто форма на екзекуция. Но когато тялото беше подпряно, за да те очаква на срещата…
Засада.
Алекс измъкна граната от джоба на жилетката си, издърпа щифта и запрати малката бомба над главата си и надясно. Същевременно се завъртя и с три крачки се засили за скок. Хвърли се напред, прелетя във въздуха, после се стовари върху обливания от дъжд паваж и тялото му се плъзна около метър напред. „Трябва да прекарвам повече време в гимнастическия салон, защото ще имам синини и мускулна треска утре.“
Ако има утре, помисли си, докато един снаряд полетя към постройката.
Триангулация, предположи Стен. Обградили са ни от три страни. Това беше сериозен удар… Пръстът му натисна спусъка, прерязвайки един потенциален убиец на две.
Синд остана загледана в мястото, където Килгър беше стоял допреди секунди.
После гранатата на Килгър, изпратена високо нагоре от яките му мускули, се удари в стената на шейсет метра нагоре и се взриви малко пред нея.
От предната част на сградата се посипа мазилка, падащите тухли затрупаха втори убиец, докато снарядът на Синд го пронизваше.
Третият член на екипа тъкмо вдигаше оръжието си за втори изстрел, когато Килгър го забеляза и запрати откос в тази посока. Изстрелът просвистя покрай мъжа. Килгър изруга наум скапания пистолет, лявата му ръка подпря оръжието за по-голяма стабилност и два снаряда излетяха напред — третият мъж падна мъртъв.
Отрядът се раздвижи — Стен се прокрадна напред покрай подпорната стена, Килгър се претърколи през улицата към някакви отломки, а Синд, приклякайки, се вмъкна в един от входовете, а после се шмугна в друг. Килгър върна пистолета в кобура и приготви уилигъна си за стрелба.
Гърмът от разцепилата небето светкавица се разнесе наоколо и Стен установи, че е броил наум. Светкавицата беше паднала едва на два километра оттук и малко повече от шест секунди бяха
Засада. Защо? Само за да кажат на Килгър, че друга разузнавателна група ги наблюдава? Мелодраматичен начин да се обяви информация — този контакт, дори и да беше истински контрабандист, не им беше дал нищо. Не много професионална организация на всичко отгоре. Професионалистите никога не се нападаха един друг. Не беше нужно, след като изтичането или потенциалното изтичане на информация бъдеше преустановено.
Както и да е. Можеха да анализират кой, какво и защо по-късно. Сега беше време да се изтеглят. Да бягат като вятъра. Стен не се плашеше, че джохианските ченгета ще се появят — съмняваше се, че си вършат съвестно работата, и знаеше много добре, че няма да патрулират из този район, освен ако не са много на брой. Но щеше да е неприятно, ако имперският посланик бъдеше забелязан в улична схватка като тази.
Стен се изправи, инстинктивно пое водачеството, независимо че досега Килгър беше раздавал заповедите.
Умът му имаше време да възприеме изщракването, очите му — да видят проблясъка над и зад тях, на онзи мост, и снарядът от минохвъргачката потъна в речната тиня, наоколо се посипа кал, но убийственият снаряд не избухна.
После автоматичните оръжия откриха стрелба. Високоскоростни снаряди, подобни на куршуми, се забиха в глината до него и Стен се превъртя над стената и се приземи на рамото си от другата страна. После видя проблясъците от дулата на прозореца на третия етаж на сградата пред него. Вдигна уилигъна и като изруга късата цев, ниската точност и липсата на време за оглеждане, той прокара откос през проблясващите дула и оръжието продължи да стреля, държеше изтръпнала ръка върху спусъците, докато стрелецът падна, издърпвайки оръжието със себе си, а остатъкът от пълнителя изчезна в небето. От други две сгради се посипаха откоси.
Стен се озова до Килгър и двамата се опитаха да се скрият зад тази чудесна купчина отломки, купчина, която ставаше все по-малка, докато мъжът с минохвъргачката се прицели по-добре и втора бомба се взриви над паважа.
— Копелетата са сериозни, шефе.
Наистина бяха. Това преминаваше далеч отвъд допустимия опит да се премахне проблемен разузнавач. Когато първият удар се беше провалил, нападателите би трябвало да се изтеглят. Които и да бяха тези същества, бяха подготвили истинска военна засада, жадна за имперски трупове, независимо от цената.
Армията, зачуди се Стен. Не. Те не бяха сред играчите. Поне той не мислеше така. Все още не, във всеки случай.
Къде, по дяволите, беше Синд? Отговорът дойде, когато метната граната направи на парчета един прозорец и тя извика:
— Прикривам ви! Движете се.
Стен бутна Алекс, който рипна на крака, затича се напред и скочи стремглаво в изоставен магазин. Стен изстреля един откос напосоки. Мускулите му се стегнаха и той се спусна напред, докато Алекс откриваше прикриващ огън. Мина през прозореца и се дръпна настрани. Синд се стрелна през прозореца като белка през снега, а рикоширащите снаряди я последваха.