Реликвата

Чайлд Линкълн

— Не бях се замисляла — отвърна Марго.

— В момента провеждаме бета-тест на програмата и тъкмо такова нещо ни е необходимо — продължи с въодушевен тон Фрок. — Защо не поговорите с Кавакита да работите съвместно?

Марго кимна, макар да предполагаше, че Кавакита не обича да споделя с друг колега нито светлината на насочените към него прожектори, нито изследванията си.

Вратата на асансьора се отвори към пропускателен пункт, пред който бяха застанали двама въоръжени полицаи.

— Вие ли сте доктор Фрок? — попита единият.

— Да —

беше раздразненият отговор.

— Последвайте ни, ако обичате.

Марго подмина с количката няколко разклонения, докато най-накрая стигнаха до втори пропускателен пункт. Зад преграждението стояха други двама полицаи и висок слаб мъж в черен костюм със сресана назад руса до бяло коса. Полицаите отместиха преграждението и той пристъпи напред.

— Вие трябва да сте доктор Фрок — каза той и протегна ръка. — Благодаря ви, че слязохте. Както вече ви казах, очаквам друг посетител, поради което не бях в състояние да дойда сам в кабинета ви. Ако знаех… — той кимна към инвалидната количка — … не бих си позволил да ви помоля. Специален агент Пендергаст.

„Интересен акцент — помисли си Марго. — Алабама? Този тип изобщо не прилича на агент от ФБР.“

— Всичко е наред — отвърна Фрок, успокоен от любезността на Пендергаст. — Това е моята асистентка госпожица Грийн.

Марго пое хладната ръка на агента.

— За мен е чест да се запозная с толкова известен учен като вас — продължи Пендергаст. — Надявам се да мога да отделя време, за да прочета последната ви книга.

— Благодаря — кимна Фрок.

— В нея прилагате ли сценария „Разорението на комарджията“ към еволюционната си теория? Винаги съм си мислил, че той твърде адекватно подкрепя хипотезата ви, особено ако приемем за дадено, че повечето видове започват непосредствено от поглъщателната граница.

Фрок се понадигна в количката си.

— Вижте… аз… имах намерение да се позова на известни отпратки в следващата си книга…

Той като че ли не можеше да намери подходящите думи.

Пендергаст кимна на полицаите, които затвориха бариерата.

— Имам нужда от вашата помощ, доктор Фрок — тихо каза той.

— Разбира се — отвърна Фрок с готовност.

Марго остана изумена колко светкавично Пендергаст беше успял да спечели предразположението му.

— Първо трябва да ви помоля този разговор да си остане засега между нас — продължи Пендергаст. — Мога ли да разчитам на вас? Както и на госпожица Грийн?

— Естествено — отговори Фрок.

Марго само кимна.

Пендергаст направи знак на един от полицаите, който донесе обемиста пластмасова торба с надпис ДОКАЗАТЕЛСТВА. Той извади от нея малък тъмен предмет и го подаде на Фрок.

— Това, което държите, е каучукова отливка на нокът, намерен върху едно от убитите в края на миналата седмица деца.

Марго се приведе да го огледа по-отблизо. Беше дълъг около два сантиметра, извит и грапав.

— Нокът? — възкликна Фрок, приближавайки предмета до лицето си, за да го огледа по-подробно. — Доста

странно. Предполагам, че е фалшив.

Пендергаст се усмихна.

— Не успяхме да открием произхода му, докторе. Но не съм убеден, че е фалшив. В канала на корена открихме материя, която в момента анализираме за ДНК. Резултатите засега са неясни и продължаваме тестовете.

Фрок повдигна вежди.

— Любопитно.

— А ето — продължи Пендергаст, бръкна в торбата и извади доста по-обемист предмет — реконструкция на това, с което са изкормени децата.

Той го подаде на Фрок.

Марго огледа с отвращение отливката. В единия край каучукът беше неравен, но в другия беше с добре очертани подробности. Завършваше с три извити като куки нокътя: голям централен и два по-малки от двете му страни.

— Боже Господи! — възкликна Фрок. — Приличат на гущерови.

— Гущерови? — зачуди се озадачен Пендергаст.

— Дино-гущерови — уточни Фрок. — Типичен птичи преден крайник, според мен, с една-единствена разлика. Погледнете тук. Централният израстък е чудовищно удебелен, докато дребните са недоразвити.

Пендергаст повдигна вежди в знак на лека изненада.

— Честно казано, сър — изрече бавно той, — бяхме се насочили към едрите котки или друг някой месояден бозайник.

— Но вие положително знаете, господин Пендергаст, че всички хищни бозайници имат по пет пръста.

— Разбира се, докторе — отвърна Пендергаст. — Ако ми позволите, бих искал да ви опиша един сценарий.

— На драго сърце — съгласи се Фрок.

— Съществува теория, че убиецът използва това — той повдигна крайника — като инструмент за изкормване на жертвите си. Имаме усещането, че държа копие на човешко изделие, изработено от примитивно племе — да речем преден крайник на ягуар или лъв. ДНК увредена. Може да е много стар артефакт, донесен твърде отдавна в музея, а впоследствие откраднат.

Главата на Фрок клюмна надолу и брадичката докосна гърдите му. Възцари се продължителна тишина, нарушавана единствено от пристъпващите до преграждението полицаи. Накрая Фрок заговори.

— А убития пазач? Раните му подсказват ли за счупен или липсващ нокът?

— Добър въпрос — отвърна Пендергаст. — Проверете сам.

Той пъхна ръка в пластмасовата торба и извади тежка каучукова пластина с издължена правоъгълна форма и три нащърбени ивици в средата.

— Това е отливка на една от раните в коремната област — поясни Пендергаст.

Марго потръпна. Гледката беше зловеща.

Фрок заоглежда съсредоточено дълбоките резки.

— Дълбочината е необикновена, но не се забелязва следа от счупен нокът. Затова допускате, че убиецът използва два сходни артефакта.

Пендергаст го погледна с известна неловкост, но кимна.

Главата на Фрок отново клюмна. Мълчанието продължи няколко минути.

— Още нещо — възкликна внезапно той. — Забелязвате ли, че навътре следите се събират? Че на повърхността са по-широки, отколкото на дъното?