Преследвана

Каст Кристин

Стиви Рей вдигна поглед към мен, очите й блестяха, устните й откриха остри и червени от кръвта зъби. И въпреки че бях шокирана, защото тя приличаше досущ на чудовище, запазих спокойствие и дори добавих леко раздразнение към основния тон.

— Добре, стига вече. Сега опитай това.

Стиви Рей изръмжа към мен. Адски странно, но Афродита издаде звук, подобен на ръмженето на Стиви Рей, и измърмори нещо неразбираемо. Нещо като… мамка ти! Понечих да се обърна към нея и да видя какво й става, по дяволите, но прецених,

че е по-добре да държа под око приятелката си, която продължаваше да ръмжи срещу мен.

— Казах, стига — и прошепнах, с надеждата никой друг да не ме чуе — Стегни се, Стиви Рей. Взе достатъчно от Афродита. Изпий! Това! Веднага!

Нарочно наблегнах на всяка дума и я изгледах продължително. После сложих чашата със смесената с вино кръв в ръцете й. Лицето й постепенно се промени, тя примига и се огледа объркано. Повдигнах чашата до устните й и щом усети вкуса, тя загълта лакомо. Докато надигаше чашата, аз си позволих да хвърля един бегъл поглед към Афродита, която все още беше в прегръдките на Дарий. Изглеждаше добре, може би малко замаяна, но нищо повече. И гледаше Стиви Рей с широко отворени очи.

Взирайки се в опулената Афродита, аз усетих леки вълнички на страх да прибягват по гърба ми, което беше сигурен знак, че се задава нещо страшно. Но бързо насочих вниманието си към шашнатите си приятели.

— Деймиън! — опитах се да бъда строга и делова. — Стиви Рей има нужда от чиста блуза. Ще намериш ли една?

— Погледни в купа с прането. Видях, че там има няколко чисти блузи — обади се между глътките Стиви Рей, която междувременно бе възвърнала нормалния израз на лицето си и вече приличаше на себе си. Тя посочи с трепереща ръка към една купчина с дрехи, Деймиън кимна и отиде натам.

— Дай да видя китката ти — каза Дарий на Афродита.

Тя обърна гръб на близначките и Джак и му подаде мълчаливо ръката си, така че единствено аз успях да видя какво направи той. Воинът вдигна китката й до устата си и без да сваля поглед от нея, плъзна език по белезите от зъбите на Стиви Рей, където все още се виждаха капчици кръв. Тя притаи дъх и се разтрепери, но в мига, когато езикът му докосна раната, кървенето спря. Наблюдавах внимателно и не пропуснах внезапната изненада в очите на Дарий.

— По дяволите! — чух тихия глас на Афродита. — Истина е, нали?

— Истина е — отвърна той тихо, така че да го чуе само тя. И аз.

— Триста дяволи! — измърмори тя и лицето й потъмня.

Той се усмихна и аз видях ясно закачливото пламъче в очите му. Целуна нежно китката й и каза:

— Няма значение. Това няма да ни раздели.

— Обещаваш ли?

— Давам ти думата си. Ти постъпи правилно, красавице. Твоята кръв спаси живота й.

И в този момент успях да видя истинската Афродита без обичайната маска на коравосърдечна кучка. Тя поклати леко глава. В усмивката й проблесна искрено удивление, радост и, разбира се, и сарказъм,

но в много по-малка степен.

— Нямам представа защо ми беше да спасявам дебелия задник на тази селянка. Знам само, че напоследък бях наистина, ама наистина лоша и трябваше някак си да компенсирам тази купчина глупости, която сътворих.

Тя се закашля, после прокара бавно опакото на ръката си по челото на Дарий.

— Искаш ли да пийнеш нещо? — попитах я аз, докато се чудех за какво, по дяволите, говорят тези двамата.

— Да — изненада ме Стиви Рей, като отговори вместо Афродита.

— Ето ти блуза — каза Деймиън, който се бе приближил към леглото на полуголата Стиви Рей.

— Благодаря — усмихнах му се вместо нея, взех блузата от ръцете му и я хвърлих на Стиви Рей. После се обърнах към близначките. Онези няколко глътки кръв започнаха да си вършат работата. Умората, трупана от мига, когато трябваше да призова петте елемента и да ги държа под контрол, докато избягаме от, Дома на нощта, най-после се отми от тялото ми дотолкова, че да започна отново да мисля нормално.

— Добре, приятели, донесете виното и кръвта насам. Имате ли още една чаша за Афродита?

Афродита изпревари отговора на близначките.

— Не искам кръв. Стане ли дума за кръв, в главата ми се завърта една-единствена дума: гадост. Но бих пийнала някакъв алкохол.

— Нямаме друга чаша — вдигна рамене Ерин. — Ще й се наложи да лочи от бутилката, като селянка.

— Мнооого съжалявам — добави с удоволствие Шоуни и връчи бутилката на Афродита. — Понеже си човек, ще ни обясниш ли какво е вампир да ти смуче кръвта?

— Да, любознателни дами като нас се интересуват от такива работи, защото изглеждаше, че ти е приятно. Не знаехме, че можеш да се друсаш по този начин.

— Тъпо-знателните дами май не са внимавали много в часовете по социология на вампирите — изкриви устни Афродита и надигна бутилката с вино.

— Аз прочетох раздела по психология в наръчника за новаците — зае се да ни обясни Деймиън. — Слюнката на вампира съдържа коагуланти, антикоагуланти и ендорфини, които действат на определени центрове в мозъка на вампира и на човека. Афродита е права. Трябва да внимавате повече в часовете. Училището не е само място за социални контакти — завърши превзето той и Джак кимна ентусиазирано.

— Колко жалко, сестра ми, че при цялата олелия горе — освобождаването на падналия ангел и неговите демонични синове, както и хаоса в «Дома на нощта», за известно време няма да имаме учебни занятия — въздъхна престорено Шоуни.

— Да, сестра ми — отвърна Ерин. — Но това означава, че поне за известно време няма да имаме нужда от кралицата на умниците Деймиън и нейното нравоучение.

— Значи можем да го хванем и да му смъкнем скалпа? Какво ще кажеш? — погледна я Шоуни.

— Фасулска работа — кимна Ерин.