Преследвана
Шрифт:
— Чуваш ли ме, Жрице?
Вдигнах поглед и видях, че Дарий и Афродита ме гледат притеснено.
— Ох, извинявайте. Бях се замислила за… — не ми се искаше да обяснявам, че мислех за момчето, което едва не уби приятелката ми. И все още не ми се иска да го обяснявам.
— Казах, че ако не намерим кръв, тази рана, макар и да не е в сърцето, ще я убие — воинът погледна към Стиви Рей и поклати загрижено глава. — Не мога да гарантирам, че ще оздравее. Тя е нов вампир, нямам представа колко време може да издържи организмът й без кръв.
Въздъхнах дълбоко и се замислих.
— Добре, забрави за онази кръв в хладилника и захапи мен.
Тя отвори очи, успя да помръдне устни като за усмивка и промълви:
— Човешка кръв, Зо. После отново затвори очи.
— Тя е права — обади се Дарий. — Ефектът на човешката кръв е по-мощен от тази на новаците и вампирите.
— Добре. Тогава ще изтичам и ще посрещна близначките — казах аз, въпреки че нямах и най-малка идея накъде да тичам. — Прясната кръв ще й подейства много по-добре от онази изфирясала помия в хладилника — додаде Дарий.
Дори не погледна към Афродита, но тя разбра посланието.
— Дяволите да ви вземат. Трябва ли да я оставя да ме ухапе още веднъж?
Примигах няколко пъти. Не знаех какво да кажа. За моя радост Дарий ми се притече на помощ.
— Попитай себе си какво би те посъветвала твоята богиня.
— Добре, мамка му! Поне знам, че ще ме смуче добро хлапе, въпреки че смърди. Буквално — тя въздъхна, стана и запретна ръкава на черната си кадифена рокля. Поднесе китката си към лицето на Стиви Рей и каза. — Давай. Смучи. Но да знаеш, че си ми задължена. Отново. Нямам представа защо все аз трябва да ти спасявам живота. Че аз дори не…
Думите й преминаха в леко изскимтяване. Малко ми е неудобно да си спомням какво стана после. Стиви Рей сграбчи ръката на Афродита и изразът на лицето й се промени. От моя НДП (Най-Добра Приятелка) тя се превърна в подивяло животно. В очите й замятаха червени искри и тя захапа лакомо предложената й ръка.
Скимтенето на Афродита премина в обезпокоително страстно стенание и тя затвори очи. Устните на Стиви Рей се впиха в плътта й, зъбите й разкъсаха кожата с лекота, топлата пулсираща плът напълни устата й и тя залочи алчно като хищник.
Добре, де. Наистина беше гадно и противно, но имаше определен еротичен привкус. Знам, че и двете се чувстваха добре. Трябваше да са добре. Защото така са устроени вампирите. Дори и да е начинаещ, и ухапаният (човекът), и хапещият (новакът) изпитват чувствено удоволствие, това е сигурно. Затова оцеляваме. Старите митове за вампири, които раздират гърлата на хората и вземат жертвите си със сила, са чисти измишльотини… освен ако някой не ядоса вампира така, че да му се вдигне кръвното. Но дори и да разкъса гърлото му, на човека пак ще му хареса.
Както и да е, ние сме такива, каквито сме. И наблюдавайки Стиви Рей и Афродита, стана ясно, че и червените вампири притежават нашата способност да доставят удоволствие на човека.
Целувката между воина и Афродита беше толкова гореща, че, кълна се, видях да прехвърчат искри. Дарий я придържаше внимателно, за да може на Стиви Рей да й е удобно, докато смуче. Афродита обви врата му със свободната си ръка и се отдаде на целувката толкова открито, че и на слепия стана ясно какво доверие има в него. Докато ги гледах, ме хвана страх, въпреки че това, което се случи между тях, беше красиво.
— Хм. Малко неловко, а? — разнесе се познат глас.
— Сериозно. Можех да мина и без това — обади се друг.
Отместих поглед от Стиви Рей и компания и погледнах към застаналите пред одеялото на входа близначки. Ерин държеше няколко пликчета с нещо червено, очевидно кръв. Шоуни носеше бутилка с някакво червено вино и чаша, като онези, в които мама сервираше студен чай.
Дукесата се шмугна между тях, което означаваше, че Джак също е тук.
— Леле-мале! Порно сцена с момичета! И мъжкар, който обира овациите! — извика Джак.
— Интересно е, като се замислиш. Някои момчета може да го сметнат за доста завладяващо — чух гласа и на Деймиън, който бе влязъл след Джак с голям книжен плик в ръка и надничаше любопитно към Стиви Рей, Афродита и Дарий, сякаш наблюдаваше научен експеримент.
Дарий успя да прекъсне целувката, привлече Афродита към себе си и я притисна до гърдите си, за да я прикрие.
— Жрице, това ще я унизи — разтревожи се той.
Не исках да си губя времето в догадки коя точно визираше с думите си: Афродита или Стиви Рей. Още преди да завърши изречението си, тръгнах към близначките.
— Аз ще взема това — казах и грабнах пакета от ръцете на Ерин. Отвличайки вниманието им от сцената, използвах зъбите си, за да разкъсам един от пликовете, така, че да напълня устата си с кръв. — Дръж чашата — подвикнах на Шоуни и тя се подчини веднага, но ме изгледа така, сякаш ме вижда за пръв път. Без да й обръщам внимание, излях по-голямата част от кръвта в чашата и облизах устни, обирайки червените пръски по тях. После повдигнах демонстративно единия край на плика и изсърбах останалата кръв. Хвърлих празната опаковка, после взех чашата от нея и казах. — Сега виното.
Бутилката беше вече отворена, така че единственото, което трябваше да направи Шоуни, бе да махне корка. Вдигнах чашата към нея. Три четвърти от съдържанието й беше пълно с кръв, така че не й отне много време да я допълни с вино.
— Благодаря — кимнах и отидох при леглото Хванах делово Афродита за ръката, дръпнах я и я освободих от изненадващо нежната прегръдка на Стиви Рей. Пристъпих незабелязано напред и застанах така, че да прикрия голото тяло на най-добрата си приятелка от стъписаната публика (разбирай близначките, Деймиън и Джак).