Нулев брой
Шрифт:
— Няма по-голям успех от приятната среща между два провала — казах и в мига, в който го изрекох, се уплаших.
— Глупчо — каза тя грациозно. После се извини, засрамена от прекалената фамилиарност.
— Не, всъщност ти благодаря — казах аз. — Никой не ме е наричал глупчо толкова прелъстително.
Бях минал всякакви граници. За щастие тя бързо смени темата.
— Толкова искат да приличат на Harry’s Bar — каза тя, — а дори не знаят как да си подредят алкохола. Виж, между бутилките уиски има една с джин „Гордън“, а „Сапфир“ и „Танкерей“ са на друго място.
— Какво? Къде? — попитах, загледан пред себе си, където
— Не бе — каза ми тя. — На бара.
Обърнах се. Права беше, но как можеше да си мисли, че аз виждам същото като нея? Това беше само намек за откритието, което щях да направя след време и с помощта на онзи клюкар Брагадочо. В момента не обърнах особено внимание и използвах случая да поискам сметката. Казах и още една-две утешителни фрази и я изпратих до една голяма врата, през която се виждаше вход за работилница за дюшеци. Явно въпреки телевизионните реклами на матраци с пружини все още съществуваха дюшекчии. Тя ми благодари.
— Сега се чувствам по-спокойна. — Усмихна се, докато ми подаваше ръка. Беше топла и признателна.
8
Петък, 17-и април
През следващите дни, докато всеки си пишеше домашните (както вече ги наричаха), Симеи ни занимаваше с проекти, които макар да не бяха спешни, трябваше да започнат да се обмислят.
— Все още не знам дали ще бъде в брой 0/1, или в 0/2, защото и в 0/1 имаме още много бели страници, не казвам, че трябва да тръгнем с шейсет страници като „Кориере дела Сера“, но двайсет и четири трябва да напълним. Няколко ще оправим с реклама, няма значение, че никой не ни дава реклами, ще ги прекопираме от други вестници и ще се престорим, че са наши — и така ще вдъхнем доверие на поръчителите, че могат да очакват добри бъдещи печалби.
— А колонка с некролози? — предложи Мая. — И това са пари в брой. Позволете ми да я измисля. Обожавам да убивам хора със странни имена и безутешни семейства, но най-вече ми харесват обявите за кончината на важни личности, с опечалени a latere, които не страдат особено нито за покойника, нито за семейството, а използват некролога като name dropping, в смисъл, виждате ли, и аз го познавах.
Както обикновено находчива. Но след разходката от онази вечер я държах на разстояние, тя също странеше от мен. Чувствахме се реципрочно беззащитни.
— Съгласен съм за некролозите — каза Симеи. — Първо обаче довършете хороскопите. Но си мислех и друго. За бордеите, тоест за старите публични домове. Аз ги помня, през петдесет и осма, когато ги затвориха, вече бях голям.
— Аз вече бях пълнолетен — каза Брагадочо — и бях пообиколил някои.
— Не говоря за този на улица „Киаравале“, пълен бардак, с писоари на входа, за да може посетителите да се облекчат, преди да влязат…
— … и дъртите грозни курви, които минават с широка крачка и се лензят на войниците и на уплашените селяни, и мадам, която крещи „напред, младежи, какво висите тук“…
— Моля ви, Брагадочо, тук има дама.
— Може би, ако ще пишете за това — реагира Мая без смущение, — трябва да кажете, че хетери на синодална възраст се разхождали лениво, правейки неприлични мимики, пред пламналите от желание клиенти.
— Браво, Фрезия, не точно така, но със сигурност ще се наложи да намерим по-деликатни изрази. А и защото аз бях очарован от по-уважаваните домове като този
— Или онзи на улица „Фиори Киари“, ар деко с шарени плочки — каза Брагадочо с глас, в който се прокрадваше носталгия. — Кой знае колко от читателите ни ги помнят.
— А тези, които още не са били пълнолетни по това време, са ги виждали във филмите на Фелини — добавих, защото когато нямаш свои спомени, ги вземаш от изкуството.
— Погрижете се вие, Брагадочо — заключи Симеи. — Напишете ми хубав материал, колоритен, от типа колко беше хубаво едно време.
— А защо да се връщаме към бордеите? — попитах аз, изпълнен със съмнение. — Това може да развълнува старците, но да скандализира стариците.
— Колона — каза Симеи, — ще ви разкрия нещо. След затварянето през 58-а, някъде през шейсетте, някой купи стария бордей на улица „Фиори Киари“ и го превърна в ресторант, много шик с цветните плочки. Но бяха запазили една-две тоалетни и бяха позлатили бидетата. Да знаете само колко дами с вълнение молеха съпрузите си да ги заведат в този бардак, за да разберат какво е ставало там едно време… Е, това просъществува само за кратко, следователно и на дамите е омръзнало, а може би кухнята не е била на висотата на останалото. Ресторантът затвори, и край. Но слушайте внимателно, мисля си за тематична страница: отляво материалът на Брагадочо, а отдясно за деградацията на околовръстните пътища с неприлично разхождащите се жрици на любовта — вечер човек не може да си пусне децата да минат оттам. Никакъв коментар, който да свързва двете явления, ще оставим читателите да си направят изводите, в дъното на сърцето си всички са съгласни да се върнат здравословните публични домове, жените — защото мъжете няма да спират по шосетата, за да качват курви и да умирисват колата на евтин парфюм, мъжете — за да могат да свърнат в някой от тези входове и ако някой ги види, да казват, че минават заради местния колорит или може би за да видят стила ар нуво. Кой ще направи разследването за жриците на любовта?
Костанца каза, че иска да се заеме, и всички се съгласиха. Няколко нощи край шосетата значеха да се охарчиш за бензин и имаше опасност да се натъкнеш на някой нравствен патрул.
Същата вечер бях впечатлен от погледа на Мая. Сякаш бе осъзнала, че е в гнездо на змии. Затова, преборил всяко благоразумие, я изчаках да излезе, постоях няколко минути на тротоара, като казах на другите, че трябва да остана в центъра, за да мина през една аптека — знаех откъде ще мине тя — и я настигнах по средата на пътя.
— Тръгвам си, тръгвам си — каза ми почти през сълзи, цялата трепереше. — В що за вестник съм попаднала? Моите романтични връзки поне не вредяха на никого, най-много да увеличат оборота на дамските фризьорски салони, където жените ходят точно за да четат моите материали.
— Мая, не се формализирай, Симеи прави умствени експерименти, не е казано, че наистина ще публикува всичко това. Сега сме във фазата на съчиняването, правят се предположения, сценарии, това е добър опит, никой не те е карал да обикаляш шосетата, преоблечена като проститутка, за да интервюираш някоя от тях. Но тази вечер всичко ти върви наопаки, трябва да спреш да мислиш за това. Какво ще кажеш да идем на кино?