Измамата
Шрифт:
Той си пое дълбоко дъх и в продължение на няколко секунди като че обмисляше нещо.
— Ето как стоят нещата. Повечето участници в Играта рано или късно започват да страдат от параноя. Трудно им е да различават реалност и фантазия и започват да виждат конспирации зад всеки ъгъл…
Той спря за няколко секунди и тя не можа да не кимне.
— Точно както се опасявах, същото важи и за Хенрик. Той отдавна е преминал границата, отвъд която не може да разчиташ на здравия му разум…
Тя отново кимна, този път малко по-силно.
— Единственият
— Но какво си направил?
— Накарах Хенрик да си мисли, че в действителност аз съм Водача на Играта.
— К-какво…!
Той вдигна ръка, за да я прекъсне.
— Разбирам какво си мислиш, Ребека, и както казах, не се гордея със стореното. Но вярвах, че лъжата ми е единственият начин да го спася. Разбираш ли, дадох му мисия. Мисия, която беше толкова немислима, че Хенрик не би могъл да се реши да я изпълни. Вместо това щеше да потърси начин да се откъсне от хватката на Играта. Да се завърне към реалността, така да се каже, отново да може да се говори с него, може би дори той да…
— Сътрудничи! — прекъсна го тя. — Искал си да го накараш да се разприказва за Играта, да стане информатор. Затова ли той се озова горе в СЕПО?
Самер кимна бавно.
— Но Ескил действа малко преждевременно. Хенрик не беше напълно готов, а когато се появи и адвокатът…
— … Стигсон се изнерви и остави Хенке да се измъкне.
Тя въздъхна дълбоко.
— Значи планът е бил да притиснете Хенке дотолкова, че да измени на Играта. Но вместо това сте го избутали отвъд ръба и по някаква причина той опита да нападне Блек. И сега се страхувате, че всичко ще излезе наяве. Затова искате първо да се доберете до Хенке, за да се уверите, че няма да ви издаде…
— Не, не, абсолютно не, разбра ме погрешно…
Той вдигна и двете си ръце, сякаш за да и попречи да завърши изречението си.
— Скъпа Ребека, наистина трябва да ми повярваш, като ти казвам, че ви желая само доброто. И на теб, и на Хенрик. Ерланд ми беше приятел, верен другар, който винаги е бил лоялен към мен и към каузата ни. Една от големите мъки в живота ми е, че не бях там и не можах да го спася от самия него. Силите, които са забили нокти в Хенрик, са близко свързани със съдбата на Ерланд и затова реших да прибягна до драстични методи…
Сърцето и изведнъж заби по-бързо.
— Да не искаш да кажеш, че и татко е бил използван от Играта?
Самер направи бегла гримаса.
— Не бива да отговаряш на това, нали? — каза тя.
Той погледна за кратко през прозореца.
Шофьорът стоеше на тротоара малко встрани и съдейки по езика на тялото му, нощният въздух вече го караше да трепери.
— Не ни остава много време, Ребека — продължи Самер.
— Каква беше мисията?
— Какво имаш предвид?
— Мисията, която си възложил на Хенке в гробището за домашни любимци немислимото, което си вярвал, че ще го накара да се
Тя забеляза как той се взира през прозореца. Шофьорът се беше обърнал и се връщаше обратно към колата. Тъкмо когато хвана дръжката на вратата, Самер се наведе към нея толкова близко, че тя усети миризмата на афтършейва му.
— Трябваше да извърши смъртоносен атентат на кралската сватба.
Продължиха още към двеста метра и сега тунелът слизаше доста рязко надолу.
Чуваше се шум, слаб тътен от вентилационната система. Голяма решетка на дясната стена на тунела изведнъж изпусна въздушен полъх и няколко секунди по-късно от другата страна издрънча мотриса на метрото.
Той чу автоматизирания глас от перона някъде в далечината.
На голямо разстояние напред в тунела се мяркаше нещо, което напомняше на работнически бараки. По една от всяка страна на тунела.
И изведнъж той осъзна накъде се бяха запътили.
По дяволите!
Спря намясто и се огледа бързо през рамо. Нора беше заключила решетката в началото, ключът беше в джоба на якето и. Освен това никога нямаше да успее да изтича чак дотам.
— Идваш ли, или? — Джеф направи крачка към него.
HP се наведе и се облегна с ръце на коленете.
— Чакай малко — измърмори той и се опита да изглежда изтощен, което не беше особено трудно. Пулсът му отдавна работеше извънредно и подземният въздух ставаше все по-тежък за вдишване.
Трябваше да си осигури малко време, няколко секунди за размисъл.
Завиваха наляво през целия път, а освен това вървяха надолу, което означаваше, че станцията на метрото трябваше да е „Слусен“.
Следователно бараките отпред се оказваха точно под…
— Ще се срещнем с Източника, нали? — каза той и погледна нагоре.
Никой от тях нямаше кой знае какъв покерфейс.
— Хайде — каза Джеф и се приближи с още една крачка.
HP не помръдна.
— Източникът ви се казва Ерман. Срещнах го преди много време. Тогава се криеше в пущинака и каза, че е изхвърлен от Играта.
Устата му се напълни със слюнка и той се изплю на пода на тунела.
— Ерман работи за Водача. Видях ги рамо до рамо само преди няколко часа заедно с ченгетата. Преди това го видях да слиза с асансьора, който води до ей там.
Той посочи към бараките.
Джеф опита да каже нещо, но HP го игнорира. Вместо това се взря право в Нора, търсейки погледа и.
— Всичко това е капан, Нора… — каза той възможно най-сдържано. — В най-добрия случай, Източника ви е преметнал, накарал ви е да продължите да търчите по поръчките на Играта…
Тя не отговори, но в основата на носа и се появи малка бръчка.
— … или пък вие сте работили за Водача от самото начало.
Не можеше съвсем да разтълкува изражението на Нора, но все пак почти моментално се убеди, че и тя е била изиграна като него. Но в момента беше все тая.