Измамата
Шрифт:
Черното волво се зададе към нейния вход.
Шофьорът едва успя да спре, преди тя да излезе на тротоара.
Вече от петнайсет минути стоеше в тъмното стълбище, а чакането далеч не беше допринесло за подобряването на настроението и.
Тя скочи на задната седалка и тръшна силно вратата след себе си.
— Какво, по дяволите, става? — изсъска тя.
— Спокойно, мога да обясня всичко. Само ми дай шанс, моля те.
Таге Самер вдигна ръце по толкова престорен начин, че и беше трудно да сдържи
— Окей — каза тя, след което въздъхна дълбоко. — Слушам…
— Както вече знаеш, работя с въпроси по сигурността. Занимавам се с това, откакто приключих със службата си във Въоръжените сили. Кралският двор, или по-точно казано Държавният маршал, е един от клиентите ми.
— Да-да, това го схванах — отсече тя. — Но защо не ми го каза последния път, когато се срещнахме, и защо се наричаш Андре Пелас, а не Таге Самер? Как се вписва брат ми в картината?
Той положи длан върху ръката и, сякаш за да я смълчи.
— Можем да тръгваме, Йонсон — каза той ненужно високо на шофьора.
— Разбира се, полковник — шофьорът включи на скорост и потегли, отдалечавайки се от бордюра.
Таге Самер се наведе по-близо до нея.
— Разбери, Ребека… — започна той. — Точно както беше с баща ти, понякога е нужно да използвам различни имена. Андре Пелас е името, което използвах в предишната си кариера.
— Военно разузнаване, нали?
На задната седалка беше тъмно, но все пак и се стори, че забеляза трепване в изражението му.
— Намерих стара твоя снимка в една книга за Кипър — добави тя.
— Така значи…
За няколко секунди настана мълчание.
— Не, естествено, не трябваше да правя грешката да те подценявам, Ребека — продължи той с крива усмивка. — Баща ти също беше много прилежен в работата си, подготвяше се докрай, никога не оставяше нищо на случайността…
Тя пое дълбоко дъх.
— Ето как стоят нещата. След атентата в „Кунгстредгорден“ преди две години Кралският двор осъзна, че се нуждае от собствена компетенция в сигурността и разузнаването. Държавният маршал и аз сме стари познати и затова той се свърза с мен. Както знаеш, Негово величество имаше някои…
Той спря, изглежда търсейки подходящата дума.
— … PR неуспехи, може да се каже.
— Имаш предвид онази скандална книга, приятелите, които са наемали гангстери, слуховете за…
— Да оставим подробностите настрана… — прекъсна я той. — Но пониженото доверие винаги върви ръка за ръка с повишена заплаха, а когато иззад ъгъла се задава събитие като сватбата на принцесата, всички са допълнително изнервени.
— Разбирам, но от СЕПО вече са се захванали с всичко това…
— Да, разбира се, че са. Но инцидентът в „Кунгстредгорден“ по-миналата година разкри редица очевидни пропуски както в оценката на опасността, така и в комуникацията между Кралския двор и Службите за сигурност. Моята роля е да действам като посредник. Да преодолея евентуалните различия, ако ме разбираш?
Той допря върховете на пръстите си, за да илюстрира казаното
— Освен това мога да допринеса както с опита си, така и с връзките, които изградих през трийсетте си години в областта на международната сигурност — продължи той. — Да предложа второ мнение, така да се каже…
Автомобилът изкачи връхната точка на „Вестербрун“ и продължи надолу към „Хорнстул“.
Вдясно се мяркаха старите, тъмни сгради на затвора долу в „Лонгхолмен“.
— Смятаме, че разполагаме с информация, че атентатът в „Кунгстредгорден“ е бил извършен от специална престъпна мрежа. Група, която се нарича Цирка, Събитието и понякога…
— Играта — вметна тя.
— Именно! Допускам, че Хенрик ти е разказал за тях?
Тя кимна.
— Първоначално си помислих, че са просто приказки. Някоя от обичайните му истории…
— Но впоследствие започна да се убеждаваш?
— Да, преди всичко след като говорих с…
Тя прехапа устни.
— … Магнус Сандстрьом? — допълни Самер. — Или Фарук Ал-Хасан, както се нарича понастоящем.
Тя не отговори.
— Няма страшно, Ребека, добре знаем за господин Сандстрьом. Държим го под око от дълго време. Знаем, че една от задачите му е да набира нови хора, от които Играта може да има полза.
— Имаш предвид такива като Хенке?
— Абсолютно, брат ти е добър пример за активен участник. Но Сандстрьом и подобните му вербуват и други хора, разполагащи с по… пасивни ресурси.
— Като?
Той се наведе още по-близо и снижи гласа си почти до шепот.
— Теб например…
17. Game change
Спряха в един закрит паркинг до станция „Сьодра“.
— Ето.
Нора му подаде чифт евтини слънчеви очила от тези, които продават по бензиностанциите.
— Сложи си и качулката.
Не разбра точно защо се налагаше това, докато не подминаха будка за цигари и той видя собствената си изцъклена паспортна снимка на стената.
НАЙ-ТЪРСЕНИЯТ ЧОВЕК В ШВЕЦИЯ, крещяха заглавията по афишите толкова високо, че почти бе принуден да запуши уши.
— Окей ли си? — попита Нора тихо.
— Да… — смотолеви той, без ни най-малко да звучи убедително. — Много ли остава?
Тя поклати глава.
— Отиваме към „Фатбуршпаркен“ 56 и после почти сме там.
Заобиколиха няколко работнически фургона и продължиха покрай една ограда.
Музиката и шумът от откритите заведения при „Медборярплатсен“ се чуваха чак тук долу.
Джеф спря за миг и се огледа.
— Там — каза после и посочи към отвор в оградата.
56
Парк в „Сьодермалм“, Стокхолм, разположен между метростанция „Сьодра“ и площад „Медборярплатсен“. — Б.пр.