Измамата
Шрифт:
До железарията оставаха двеста метра — няколко ролки тиксо и после обратно у дома.
Щом подсигуреше апартамента, може би най-накрая щеше да му се отвори възможност да успее да помисли.
Вестникарските афиши по стените съобщаваха за последните новости около сватбата. Дрехите, менюто, списъка с гости…
Точно както очакваше, неговото залавяне вече беше забравено. Сега новината очевидно беше, че новият принц имаше „труден избор“ пред себе си, предполагаемо към коя благотворителна организация да се преструва,
Той запрати храчка към канавката и още веднъж се огледа бързо през рамо. Преследвачите му внезапно бяха изчезнали от поглед, което най-вероятно означаваше просто, че имаше много повече от двама души, които го наблюдаваха.
Потта караше тениската му да лепне по кожата и той спря пред железарията, за да я отлепи от гърдите си. Остър полъх на BO намери път нагоре през деколтето и го накара да сбърчи нос. По дяволите, как вонеше!
Той се огледа набързо във витрината. Влажната тениска понастоящем беше по-скоро жълта, отколкото бяла, а надупчените му дънки бяха започнали да се втвърдяват от всички петна. Като се прибавеше и брадата, сплъстената коса, кръговете под очите и втренчения му пинг-понг поглед, диагнозата беше ясна като бял ден. Нищо чудно, че хората по тротоара отстъпваха встрани. Приличаше на психопат.
Рязък звук проби шума от трафика, сепна го и увеличи пулса му с още двайсет Beats Per Minute. Но това бяха просто въздушните спирачки на автобус 43, който беше спрял от другата страна на улицата, и гой вече беше отделил поглед от него, когато мозъкът му зацепи. Третият ред седалки от края, пичът до прозореца…
Майкамудеба!!!
Той изскочи право на улицата. Пищящи клаксони, скърцащи спирачки и свистене на гуми по асфалта. Но нищо от това не отклони погледа му от автобуса.
Отърва се на косъм да не бъде сгазен от един сааб, но волвото в следващото платно закъсня малко със спирачките и го удари през колената.
Падна на асфалта, съдържанието на торбата от „Консюм“ се разпиля по платното, но гой не направи никакъв опит да спаси покупките си. Вместо това използва бронята на волвото, за да се изправи бързо на крака.
Statuscheck: тъпа болка, но за щастие отрицателен резултат за кървене и стърчащи кости…
Той направи няколко залитащи крачки. Болката беше преодолима.
Шофьорът излезе от колата с лице, подуто като домат.
— Каквоподяволитеправишбененормалн…!
Но HP не остана да се разправя.
Автобусът вече беше потеглил от спирката и щеше да ускори нагоре по „Хорнсгаган“.
Той размърда крака, ляво, дясно, после пак ляво. По-бързо и по-бързо. Направи маневра, за да избегне още една кола и се озова зад автобуса.
Вече беше набрал скорост, тичаше почти на макс — но въпреки това автобусът се отдалечаваше. Червеният
Но шофьорът на автобуса не понечи да намали, вместо това изглежда натисна още по-здраво газта.
HP видя светофара — зелено.
Fuck!
Вече беше сигурно на седемдесет и пет метра зад автобуса и около него профучаваха коли от всички страни, а водачите се бяха набрали на клаксоните.
Краката го боляха след удара, дробовете му изгаряха от внезапното напрягане, но хич не мислеше да се отказва, поне докато автобусът продължаваше да е в полезрението му.
Той сви през платното и продължи по тротоара. Далеч напред, при „Марияториет“, автобусът изглежда най-накрая беше спрял. Yes!
Той увеличи скоростта още повече и пресече „Торкел Кнутсонсгатан“, приближавайки силуета на автобуса.
Петдесет метра.
Четирийсет.
Трийсет.
— Здрасти, Нина Бранд е!
— Здрасти, Нина, изчакай малко…
Тя остави телефона, стана от стола и затвори вратата на офиса си.
— Готово, вече мога да говоря.
— Всичко наред ли е, Бека?
— Съвсем окей — излъга тя. — Само ми е малко натоварено…
— Значи вече ти се иска да се върнеш в Службата?
Тя се насили да се засмее.
— Нее, поне не точно в момента… Откри ли нещо? — добави тя бързо, преди Нина да успее да продължи.
— Всъщност не…
Ребека незабелязано си отдъхна.
— В системата няма нищо за револвера. Никога не е бил обявяван за откраднат или регистриран във връзка с някакво престъпление.
— Добре.
— Но моят човек горе в техническия поиска все пак да го вземе за пробна стрелба…
— Окей, но това защо?
— Защото е калибър 38, произведен преди 1986-а…
— Какво?
— Хайде, Ребека, теоретично погледнато револверът е потенциално УПО…
— Нещо не мога да ти проследя мисълта, Нина…
— Улоф Палме оръжие.
Настана тишина за няколко секунди, докато Ребека опитваше да смели информацията.
— Но убиецът на Палме е използвал 357 „Магнум“? Нали Холмер каза по телевизията?
През годините беше гледала записа сигурно стотици пъти. Пресконференцията с окръжния шеф на полицията, който самоуверено размахваше два мощни револвера.
— Не, Холмер, за жалост, успя да обърка почти всичко, включително и оръжието. Ето как е всъщност, Ребека: 38-мицата и 357-ммцата имат еднакъв размер на куршума, различават се само по дължината на патрона. Определени варианти на 38-цата могат спокойно да се използват за стрелба с амуниции за 357, затова и техниците са се запалили да правят пробни изстрели с всички стари оръжия, които отговарят на УПО профила. Приятелят ми в техническия може да го вземе следващата седмица…