Измамата
Шрифт:
Тя погледна нагоре към часовника на НК.
— Преди три минути той изпрати цялата информация от харддиска на всички новинарски медии…
Самер кимна бавно.
— Човек на моята позиция трябва винаги да е подготвен да бъде предаден. Винаги има някой по-млад, по-настървен, който чака шанса си. Досега благополучно успявах да се справя с такива преврати. Но Сандстрьом не беше в списъка. Струваше ми се твърде боязлив за такъв вид борба за власт. Твърде мекушав…
Тя сви рамене.
— Страхът може да е силна движеща
— Безспорно, но план като този изисква някой значително по-силен, някой, който има това, което на Сандстрьом му липсва…
Той я изгледа продължително.
— Очевидно го е намерил. Ти знаеше какво се случва, Ребека, и въпреки това продължи да играеш. Остави ме да дърпам конците и да те върна обратно в охранителния екип. Да те поставя най-отпред на кортежа, за да…
Той поклати глава.
— Застреля собствения си брат, за да се добереш до мен… — тонът му звучеше почти впечатлен. — Очевидно съм подценил целеустремеността ти, Ребека. Баща ти имаше…
— Не говори за баща ми! — изръмжа тя и вдигна пистолета към лицето му. — Ти ме манипулира, използва спомените ми за татко, за да ме накараш да ти се доверя. Да те харесам…
Тя притисна пръст до спусъка.
— Но няма никакъв чичо Таге, никакъв Андре Пелас, Джон Ърнест или тайни мисии за Въоръжените сили… — пулсът биеше в слепоочията и. — Никаква конспирация, никакво Улоф Палме оръжие, фалшиви паспорти в забравен банков сейф. Има те само теб. Стар мъж и купчина лъжи. Чичо Таге… Дори и името е подигравка, сякаш си ми се присмивал. Tage Sammer — Game Master.
Тя изплю последните думи.
— Всичко, което се случи, беше част от плана ти. Хенке, аз и всички други бяхме просто пионки. Поне двама различни работодатели, отчаяно нуждаещи се от помощ. Блек с директивата за съхранение на данни, Кралският двор с популярността си. А може би и други зад тях, които искат по-строго законодателство, повече ресурси, повече възможности за наблюдение…
Тя снижи бавно оръжието. В далечината се чуха сирени.
— „Грандхотел“ беше просто демонстрация, salespitch, за да покажеш какво можеш да постигнеш, каква власт притежаваш. А когато налапаха, ти ги изигра. Остави Хенке да открадне информацията от Крепостта, за да можеш самият ти да си я присвоиш. Да можеш да изнудваш PayTag, Блек и тайните им собственици, да не говорим за всички депутати… Информацията е новата валута.
Тя си пое дълбоко дъх, преди да продължи.
— Като компенсация им предостави това, което стоеше най-отгоре в списъка им с желания, това, което все пак щеше да ги накара да приемат малкото ти непокорство. Издирван местен терорист, който напада най-шведското възможно нещо и който доста удобно е застрелян от собствената си сестра, преди да може да разкаже невероятната си история. След това всички се обединяват около Кралския двор,
Тя спря и си пое въздух.
— Кажи — греша ли?
Той постоя неподвижно няколко секунди, после сви рамене.
— Скъпа Ребека, сега почти малко ме разочароваш… Нали не очакваш сериозно, че бих коментирал такива твърдения?
Той въздъхна пресилено:
— Злодеят ще си признае в края, така че публиката да получи всички отговори, филмът да свърши щастливо и хората да могат да се приберат след вечерното кино весели и доволни. Сигурно дори носиш нещо така банално като скрит магнетофон?
Той поклати глава.
— Отговорът ми е, че ти и всички други сте свободни да вярвате в каквото си искате… Аз, естествено, не възнамерявам да коментирам…
Сирените се приближаваха, четири-пет коли най-малко. Може би още повече.
— И какво мислеше да правиш сега, Ребека, да ме отведеш до управлението, закопчан с белезници? Да покажеш на целия свят колко усърдна си била?
— Е, във всеки случай имам записано достатъчно, за да те задържа за опит за убийство.
Тя потупа вътрешния си джоб.
— Позицията ти в кралския двор, близкото сътрудничество с Ескил Стигсон и пропагандатора аф Седершьолд, всичко това ще бъде разнищено до най-малките подробности. Най-късно в края на седмицата добрият ти приятел Блек и фирмата му вече ще издишат. Същото важи и за директивата за съхранение на данни, струва ми се, ако въобще издържи дотогава…
— Разбирам… — гласът му беше сух, но все пак горчивината ясно се долавяше.
— И ако това не е достатъчно, разполагаме с всички свидетели. Манге, аз, тримата, които бяха горе в Крепостта.
Тя направи кратка пауза.
— И разбира се, най-важният, този, който наистина може да разкаже всичко за мисията, която си му възложил…
Минаха няколко секунди, докато той разбере. После поклати бавно глава.
— Брат ти — разбира се, как можах да си помисля нещо друго — усмихна се той. — Предполагам, че си убедила Рунеберг да ти помогне с маскарада долу на „Кунгсгатан“. Добрият комисар върши почти всичко, за което го помолиш, нали?
Той пое дълбока глътка въздуха, после разпери ръце.
— Поздравления, Ребека, добре изиграно. Признавам се за победен…
Гой се обърна бавно и се облегна тежко на парапета.
За няколко секунди остана съвършено неподвижен, след което се завъртя към нея и погледна нагоре към въртящия се часовник над тях.
— Гордея се с делото си, Ребека. Постигнах неща, за които хората могат само да мечтаят…
Червеният часовник се превърна в надпис и лицето му засия в зелено.
— Но никога не съм нарушавал правилата на Играта. Ти между другото запозната ли си с тях?