Измамата
Шрифт:
Светът премина в slowmotion, докато парченцата от пъзела изведнъж се завихриха в главата му, разчупиха картината, която беше съставил по-рано, и образуваха нова.
Далеч по-ужасяваща.
Тунелът, бомбата, експлозията в плевнята. Яки ръце, които го изкараха от апартамента със змиите и го инжектираха със серум. Някой, който стоеше пред вратата на апартамента до „Скугсшюркогорден“ и му пращаше текстови съобщения. Предупреждението за предателя.
Експлозията, Рехиман, бягството.
Нора, която старателно закопча тежката
Той спря намясто и вдигна ръце. Гласовете отекваха из главата му, застъпвайки се. Понякога ясни, понякога неясни.
Това е последната ти мисия, Хенрик!
Черно или червено?
Ще извършиш смъртоносен атентат на кралската сватба…
Wanna play a geim, Henrik Pettersson?
Лутерн, не Латерна.
Учителя, него не го познавам…
Наистина ли си сигурен?
Не Учителя…
Той отстъпи бавно, задърпа презрамките, за да свали раницата. Но катарамата отказваше да се подчини.
— НАЗАД! — изкрещя той толкова високо, колкото можеше.
В лабиринта Лутерн човек идва, за да умре! — прошепна гласът в главата му.
Не.
Учителя.
Ами…
Носителят!
— ИМАМ БОМБА В РАНИЦАТА! — изрева той.
Тя се прицели в смъртоносната зона точно където презрамките на раницата пресичаха сърцето.
— БОМБА — изкрещя някой в слушалката и и за секунда и се стори, че чува гласа на Таге Самер. Но предупреждението беше напълно излишно.
Тя долепи пръст до спусъка.
Вдиша…
Като удар с юмрук в гърдите — горе-долу такова беше чувството. По някакъв странен начин гърмежът сякаш забави времето още повече. Изведнъж той долови всеки дребен детайл около себе си. Оръжието, насочено към гърдите му, провлечения панически рев на тълпата. Навсякъде имаше тела, които се блъскаха в slowmotion. Които се опитваха да избягат възможно най-далеч от него.
Но въпреки доказателствата, въпреки че барутният дим изгаряше лигавицата на носа му, а изстрелът все още отекваше в тъпанчетата му, мозъкът му отказваше да приеме реалността. Като че се защитаваше от невъзможното, немислимото, нечуваното…
Това не можеше да се случва.
Не сега!
Или
Тя беше стреляла по него…
ТЯ
БЕШЕ
СТРЕЛЯЛА
ПО НЕГО!!!
Пистолетът продължаваше да сочи към гърдите му. Погледът и над цевта беше леден, напълно освободен от чувства. Като че принадлежеше на съвсем различен човек. Някой непознат.
Той опита да вдигне ръка към нея, отвори уста, за да каже нещо. Но единственият звук, който излезе от устата му, беше слабо скимтене. Внезапно и без ни най-малко предупреждение времето възвърна обичайната си скорост. Болката се разпростря като вълна от гръдния му кош, продължи надолу през тялото му и накара асфалта да се залюлее под краката му. Колената му се подкосиха и той направи две несигурни крачки назад, опитвайки се да запази равновесие.
В следващия миг едната му пета се удари в бордюра на тротоара.
Секунда безтегловност, докато той се бореше със закона за гравитацията.
После усещане за свободно падане — като насън.
С което за него Играта приключи.
33. Mastermind
Експлозията беше толкова мощна, че тя я усети с гръдната си кост. Отекна между стените на къщите за няколко секунди, преди да бъде последвана от втора и трета.
Светлинните букети се разпръснаха към нощното небе бели, червени, сини. Фойерверките продължаваха.
В далечината, при двореца, се чуваха овациите на тълпата.
— Грандиозно, нали?
— Да — тя изкачи последните стъпала до платформата и застана до него при парапета.
На няколко метра над главите им се въртеше грамаден неонов надпис и зеленото лого на НК премина в червен часовник.
— Скъпа Ребека, наистина съжалявам от дъното на сърцето си… — той се обърна към нея и разпери ръце. — Отговорността, естествено, пада и върху мен.
Тя пристъпи напред и обви ръце около врата му.
— Благодаря, чичо Таге… — каза тя с лице на рамото му.
— Има ли нещо, което мога да направя, милата ми? — той се отдръпна и положи нежно длани върху ръцете и.
— Не, поне не и в момента.
Тя погледна към двореца, където разцъфнаха нови букети фойерверки.
— Да загубиш брат по такъв начин. Да се наложи самата ти да го направиш…
Той поклати глава.
Тя не отговори, вместо това се опита да преглътне буцата в гърлото си.
— Скъпа Ребека, дори не мога да си представя как се чувстваш…