Измамата
Шрифт:
— Измъкнали са се. Вероятно се скатават някъде горе в…
— … гората — завърши тя изречението, но той я слушаше с половин ухо.
Половин час, за да намерят железопътната линия, после още два часа пеша, придържайки се към ръба на гората покрай релсите. Въпреки дебело ватираните презрамки, раницата се впиваше във врата и раменете му. Краката му тежаха и той вече се беше проснал няколко пъти, спъвайки се в стърчащи корени или камъни, когато се втурваха навътре между дърветата,
Той беше дете на асфалта, не шибаният Скугсмуле и сега, след като адреналинът беше отшумял, нещата постепенно започваха да си идват по местата. Неща, за които не се беше замислял преди…
В началото си поприказваха главно за това накъде да тръгнат, но като никога той говореше сдържано и малко по малко разговорът замря.
Но сега тя явно искаше да направи нов опит.
— Какво каза? — измърмори той.
— Казах, че скоро би трябвало да излезем от гората. Ей сега ми се стори, че чух църковна камбана…
— Ммм.
Тя се обърна и го погледна набързо.
— Изглеждаш капнал, кога всъщност си спал за последно…
Той не отговори.
За кратко настъпи тишина.
— Жалко за Манге — каза тя после.
— К-к’во? — той погледна нагоре и спря на място.
— Източника, Манге. Тъжна работа това, което се случи…
— С плевнята… — добави тя, тъй като той просто я зяпаше.
— Аха, окей… вече го каза веднъж — погледна встрани.
— Ядосан си му, нали?
Той не отговори, но и не и попречи да продължи.
— Разбираш, нали? Че Манге ни е прецакал по някакъв начин…
— Не ми се говори за това…
— Но може да е било и така, както ти каза, Манге може би също е бил прецакан? Водача може да го е измамил по същия начин, както той измами нас, да го е накарал да си мисли, че наистина прави нещо добро…
— Само преди няколко часа беше повече или по-малко убедена, че той е бил Водача… — HP подритна един камък, после още един.
— Знам, извинявай за това. Човек приказва странни неща, когато е стресиран. Манге е бил оставен на тъмно точно както ти и аз — каза тя, — или поне аз така избирам да гледам на нещата.
Той продължи да рита баластра към храстите.
— Манге не е от хората, които биха продали приятел… — измърмори той, без да звучи толкова убеден, колкото трябваше.
Или не беше, поправи се тихо.
Маамка му, Манге, как можа да стане така!
Покрай всичко случило се той почти не бе успял да се замисли за плевнята и експлозията. Вместо това използва добре развитата си способност да оставя мозъка си да прескача нещата, с които му беше неприятно да се занимава. Но точно сега суперсилите му сдадоха багажа.
Крайно време да смени темата.
Тръгна напред и тя бързо се обърна, така че да вървят рамо до рамо.
— Само едно нещо… — каза после той. — Исках да те питам още от Медис…
— Искаш
Той се сепна, но преди да успее да отговори, тя направи няколко бързи крачки напред.
— Там отпред, виждаш ли? Гара.
— Окей, дами и господа!
Полицаите в конферентната зала млъкнаха моментално, щом Рунеберг влезе вътре.
— Последен преговор, преди да стане сериозно. Церемонията в „Стуршюркан“ приключва в 13:30 и кортежът тръгва веднага след това. Минаваме по „Слотсбакен“, следва „Норбру“. Надясно към „Кунгстредгорден“ и след това „Кунгстредгордсгатан“…
Той спря за кратко и някои от охранителите си размениха погледи.
— Разположили сме допълнителен персонал в цивилни дрехи покрай „Кунгстредгорден“, за да предотвратим някой да реши да се прави на copycat… — продължи Рунеберг. — След това завиваме наляво по „Хамнгатан“, нагоре към площад „Сергел“ и по „Свеавеген“ към „Консертхюсет “… Въпроси дотук?
— Новини около заподозрените? — каза някой от охранителите най-отпред, вероятно някой от новите.
— Петершон и Ал-Хасан, имам предвид — добави той важно.
— Мислех да стигна до това по-късно, но щом попита — измърмори Рунеберг, очевидно раздразнен, че трябваше да смени темата. — Вчера и през нощта са се случили доста неща. Фарук Ал-Хасан или Магнус Сандстрьом, както понякога се нарича, по всяка вероятност е загинал. Колата му е намерена на мястото на експлозия в плевня, северно от Упсала, заедно с останки, за които техниците имат сериозни основания да смятат, че също са негови. Сред развалините са открити дори следи от взривно вещество и изкуствен тор, така че евентуално може да става дума за самоделна бомба, която се е взривила преждевременно. Скоро ще получим повече информация.
Рунеберг кимна кратко на Таге Самер, който седеше на един от столовете близо до вратата. Стигсон беше до него и когато Рунеберг продължи, той се наведе напред и зашепна нещо в ухото на Самер. Ребека усети как в гърлото и започва да расте буца и преглътна тежко няколко пъти, за да я махне.
— Що се отнася до останалите, преди малко заловихме още един човек в краден полицейски автомобил. Но двама от извършителите продължават да са на свобода, като единият от тях е другият главен заподозрян.
Рунеберг погледна към нея.
— Говоря за Хенрик Петершон, наричан още HP.
Извадиха късмет. Следващият влак за Стокхолм беше само на десет минути, тъкмо достатъчно време Нора да успее да купи билети и нещо за ядене от автомата за стоки на гарата.
HP остана скрит зад една от колоните на перона, оглеждайки се за преследвачи.
Нагъна два сникерса накрак и тъкмо щеше да прокара деликатесите е половинката кола, която Нора му подаде, когато влакът пристигна на перона.