Джъстис
Шрифт:
— Защо ме зяпате? Да не би да съм забравил да си вдигна ципа? — присегна се и прокара пръсти през скута си.
Джеси поклати глава, смутена още повече.
— Не, не сте забравили.
— Тогава какво гледате? — Той премигна учудено. — Петно ли имам? Може би съм се окапал, докато обядвах? — Наведе се леко напред и погледна, преди да се изправи. — Не виждам нищо.
Младата жена се поколеба, Новите видове харесваха прямотата. Това бе нещо, което знаеше със сигурност за тях. Те много ценяха честността.
— Вие не харесвате обувките и не носите чорапи. Знам, че жените
Джеси очакваше той да се обиди или може би ядоса. Вместо това, очите му се присвиха и от гърлото му изригна дълбок смях. Беше приятно изненадана, че на него му е забавно.
— Разбирам. Нося бельо. Намирам плата на дънките малко груб за чувствителната ми кожа и може да ме претъркат. Харесва ми да нося плътен мек памук под панталоните.
Джеси се чудеше, колко ли е чувствителна плътта му там, където „плътният мек памук“ я покриваше. Боксерки или слипове предпочита? Или може би плувки? Надяваше се да не е така. Последните бяха избор за бельо на бившия й съпруг, не би искала да открие, че Джъстис има нещо общо с Конър.
Входният звънец пропя и отвлече вниманието и на двамата. Джъстис се отправи към вратата, грациозните му дълги крака го понесоха бързо натам.
— Това е вечерята ни. Нямам маса за хранене, имате ли нещо против да хапнем на масичката за кафе?
В съзнанието й се мярна картината как мъжът лежи по гръб, за предпочитане гол, а тя яде храна, сервирана върху мускулестото му тяло. Бързо избута образа в най-далечната част на съзнанието си. Дявол да го вземе, спри! Той е шеф на твоя шеф.
Мисли, като тези ще ти докарат само уволнение. Престани да фантазираш за Джъстис! Концентрирай се върху нещо друго и му отговори!
Той беше толкова внимателен и учтив. Това я удиви много, тъй като знаеше на какво е бил подложен в лабораторията за тестване.
— Идеално! У дома никога не използвам масата в трапезарията. — Тя се засмя. — Аз съм от хората, които гледат телевизия, докато похапват върху масичката за кафе. Знам, че това е много лош навик, но живея сама. Така се занимавам с нещо, без да се налага да зяпам в празното пространство.
Джеси не можеше да види с кого разговаря Джъстис, но разговорът им беше кратък. Домакинът й издърпа сребриста количка в стаята и затвори вратата. На горния й плот имаше четири покрити блюда, а на другия под него половин дузина различни газирани напитки и четири малки покрити съда. Мъжът избута количката по килима до ръба на масичката за кафе.
— Можете да си изберете каквото желаете. Поръчах неща, които харесвам, така че ще ям каквото остане. — Той вдигна похлупаците и ги метна към мекия стол наблизо. Имаше великолепен мерник, всеки капак перфектно се приземи върху седалката.
Джеси погледна четирите ястия. В едната чиния имаше макарони с бял сос и скариди, отстрани с чесново хлебче._Добре!_ Във втората лежеше най-големият котлет, който досега бе виждала,
Третото ястие почти я накара да потръпне. То представляваше риба, изпечена цяла, вероятно пъстърва. Нейният вид я върна обратно в миналото й. Бившият й мъж се хранеше постоянно с риба и Джеси намрази миризмата й. В четвъртата чиния имаше пълнено печено пиле със сос.
— Всичко изглежда добре, с изключение на рибата. — Усмихна се тя. — Вие избирате.
Джъстис се поколеба, преди да посегне към пилето.
— Пристрастен съм към пилетата. Преди да бъдем освободени изобщо не бях хапвал такова нещо.
— Не знаех. Не ви ли даваха пилешко? — Джеси посегна към порцията с котлета и внимателно постави чинията върху масичката.
Той отиде от другата страна и седна срещу нея, малко встрани, така че и двамата да могат спокойно да изпънат краката си под масата, без да се докосват. Тя също седна на пода и се настани удобно, като се облегна на седалката на дивана.
— Какво ще пиете? — Джъстис беше по-близо до количката. — Имате ли нещо против газираното?
— С вкус на череша, моля. Много обичам череши.
— Аз също. — Той се усмихна.
— Знам, че никога не са ви давали кофеинови напитки.
— Само вода. Понякога получавахме сок.
Взе черешовата сода и й я подаде. Пръстите им се докоснаха.
— Благодаря.
Двамата едновременно дръпнаха езичетата на кутиите и отвориха напитките си, след което взеха сребърните прибори. Джъстис ги използва, за да разреже пилето и Джеси се усмихна, удивена от добрите му маниери на масата. Отново я бе изненадал. Беше се хранила много пъти с жени Нови видове. Те ядяха най-вече с пръсти, като ровеха из чиниите и поглъщаха бързо храната, като че ли някой всеки момент щеше да им я отнеме.
Джъстис наряза порцията на парчета и задъвка спокойно. Тя погледна печеното пиле. Изуми я, че той ядеше напълно сготвено месо. Може би мъжете Нови видове се различаваха от жените им, а и времето прекарано на свобода вероятно бе променило хранителните му навици. Джеси знаеше, че добре приготвеното ядене е много по-вкусно, отколкото сурово или полусурово месо.
Мобилният телефон на Джъстис иззвъня и той въздъхна. Изглеждаше уморен, констатира внезапно Джеси, лицето му имаше измъчен вид. Мъжът се размърда и посегна към задния джоб на панталоните си, за да извади апарата. Погледна към екрана, преди да срещне любопитния й поглед.
— Съжалявам. Трябва да се обадя.
— Няма проблем! — Надяваше се да поговорят, преди да го извикат някъде.
Той прие обаждането, но продължи да се храни.
— Какво има?
Джеси похапваше, докато Джъстис слушаше събеседника си, после отвърна с няколко резки думи, като не преставаше да яде. Изглеждаше като човек свикнал да борави с телефона, тъй като не му представляваше трудност да се храни и да разговаря едновременно. Жонглираше с него и приборите с лекота, която се получаваше след много практика, а между думите успяваше да дъвче. Най-накрая, уловил мобилния между рамото и лицето си, затвори телефона като го натисна с бузата си. Това му умение я накара да се усмихне.