Джъстис

Донър Лорън

Джеси погледна надолу и забеляза, че деколтето на дрехата й бе разкъсано.

Вгледа се в черния си сутиен, благодарна, че не носи белия, грозен и изцяло покриващ я, който бе сложила вчера. Черният повдигаше гърдите й нагоре, като разкриваше изцяло размера й 34Д. Намръщи се на това, колко бледа изглежда кожата й в контраст с черното. Надяваше се, че гледката не му се е сторила грозна. Джеси никога не хващаше тен, изгаряше бързо, затова избягваше слънцето.

— Благодаря, но мога да придържам краищата, докато се прибера в стаята. Брийз ме снабди с дрехи, след като не успях да опаковам нищо за пътуването. Нямах време, извикаха

ме по спешност за акцията в Колорадо.

Джеси избягваше погледа му, като оглеждаше ризата си, докато говореше. Съжаляваше, че е позволила той да види толкова много от гърдите й. Липсваха няколко копчета, а дрехата бе разтворена почти до пъпа й. Сграбчи краищата и се загърна. Толкова за първото впечатление. Заради това Тим ще ми срита задника. Ще ме обвини, че първа съм започнала кавгата с Новите видове.

Вдигна поглед и се вторачи в голия торс на Джъстис, очите й се спряха върху няколко места от разкрилата се плът. Устата й се напълни със слюнка, щеше да започне да гледа похотливо, ако не знаеше, че това е напълно грубо и непрофесионално. Мъжът имаше тен и твърди, изпъкнали мускули. Зърната му бяха малко по-тъмни от медната му кожа и бяха щръкнали. Изпита желание да ги оближе, за да види дали са толкова вкусни колкото изглеждаха. Лоша, Джеси!, извика тя наум. Принуди се да вдигне поглед по-високо. Забеляза, че той мълчаливо я наблюдава.

— По-добре отново си облечете потника, господин Норт. Студено ви е.

— Не — премигна той.

Погледът й пробяга по набъбналите му зърна, твърди като камъчета.

— Зърната на гърдите ви явно не са съгласни с вас. Трудно ми е да не ви зяпам. Явно тренирате доста усилено, за да изглеждате толкова добре. — Казах това на глас? По дяволите! Не трябваше да го правя.

Още един тих звук се откъсна от гърлото му. Джеси се усмихна бързо. Това определено бе мъркане. Той е страхотен. Висок, добре изглеждащ, защитава жените и издава тези секси звуци. О, да, помни, че е забранена територия!

Джъстис пристъпи леко и се прокашля.

— Не ми е студено.

Тя остави думите му без коментар, знаеше, че е казала повече от достатъчно, за да може ръководителят на екипа да й се развика. Стисна силно устни. Джъстис облече потника си отново. Беше истинско престъпление да покрие тази чудесна, секси гледка на мускулестото си тяло.

Щом мъжът скри гърдите си, очите й се насочиха към лицето му. Забеляза как ноздрите му се разшириха, когато пое дълбоко въздух, вдишвайки аромата й. Беше щастлива, че съвсем скоро се е къпала. Усмихна се отново, докато той оправяше дрехата си. Разделяха ги само няколко крачки. Мъжът пое дъх дълбоко и сбърчи нос. Физиономията му бе сладка. Джеси се боеше, че ако го каже на глас, ще го обиди.

— Надявам се, че не мириша лошо. Използвах продуктите от стаята, в която съм настанена, и взех бърз душ преди сватбата. Шампоанът, който хотела предлага, не е лош и е от широко използвана марка. Има ли някакъв проблем?

Погледът му срещна нейния.

— Извинявам се. Ухаете приятно. Това е естествен инстинкт, който притежаваме.

— Всичко е наред. — Джеси се наведе напред и също вдъхна аромата му. Очите й не се отделяха от неговите. — И вие миришете страхотно. Харесвам парфюма ви. Много е мъжествен.

Новият вид измърка тихо и отново прочисти

гърло.

— Благодаря.

— Добре ли сте? Да не би онзи мъж да ви удари в гърлото? — започна да се притеснява тя, може би беше ранен, щом продължаваше да издава звуци.

Джъстис Норт се изчерви. Гледката я зашемети, но я накара да го хареса още повече.

— Добре съм. — Направи пауза. — Беше ми приятно да се запознаем, съжалявам за нападението. Налага се да отида в кафетерията, тъй като свиках там събрание. Трябва да покрещя малко на новодошлите и да ги заплаша, за да съм сигурен, че за в бъдеще ще се научат на добри обноски.

Обърна се и тръгна. Бе направил едва няколко крачки, когато умът на Джеси започна отново да функционира. Джъстис си тръгваше, а тя не можеше да понесе мисълта, че никога повече няма да го види.

— Чакайте!

Глава 2

Джъстис застина на място и се обърна. Тъмният му поглед срещна този на Джеси.

— Да, госпожице Дюпре?

— Искам да знам дали скоро ще имате малко свободно време? Надявах се да поговорим за жените ви. Има няколко аспекта от политиката, чиято промяна бих желала да обсъдя с вас. Запознала съм с тях Тим Оберто, но той не е много чувствителен към женските нужди. Има ли някаква възможност да ми отделите малко време и да изслушате моите идеи? Мисля, че си заслужават.

— Колко време ще останете в Резервата? — Изглежда мъжът обмисляше въпроса й.

— Още няколко дни, ако всичко е наред. Смятам да поостана, за да помогна на новоосвободените жени да се адаптират към живота извън решетките. Освен ако не ме извикат в оперативната група. Иначе разполагам с много свободно време между акциите.

Той прехапа устни.

— Щом ще оставате тук, защо не дойдете с мен в кафетерията? Искам да ви представя на всички, за да съм сигурен, че подобен инцидент няма да се повтори. След това бихме могли да вечеряме заедно. Тогава е единственото ми свободно време. Може да поговорим, докато хапваме. След това трябва да се подготвя за пресконференция във връзка с проведените акции от снощи, която ще се състои в 22:00 извън портите на Резервата.

— Би било страхотно. — Но си спомни за скъсаната си риза. — Имам ли време да се преоблека? — Усмихна се. — Въпреки че ако не го направя, обзалагам се, че никой от тях няма да забрави как изглеждам с разкъсана дреха. Не съм сигурна, че ще запомнят лицето ми, но ако ме видят по сутиен, това ще стимулира по-доброто им отношение към хората.

Цялото му тяло се разтресе от смях. Джъстис е адски възбуждащ, реши Джес. Очите му блестяха. Щедрата усмивка, разкри белите му зъби. Забеляза дупчиците по долната му устна. Значи все пак притежава острите зъби на Видовете. Младата жена усети как тялото й реагира.

Ако не се успокоеше, щеше да се наложи освен ризата да смени и бельото си. Чудеше се какво ще бъде усещането, ако зъбите му докоснеха голата й кожа.

— Спри се, момиче! — скастри се тихо под нос.

Смехът му замря.

— Моля?

Беше я чул да си мърмори. Забравила бе, че Видовете имат остър слух.

— Нищо. — Отново се усмихна. — Питах се, дали да се преоблека или да дойда така както съм?

— Защо не смените ризата си? Докато ви чакам ще поговоря с тях и ще ви представя, когато се върнете. Знаете ли къде е кафетерията?