Битие

Брин Дейвид

— Явно е било нужно доста време за издълбаване на този астероид, за оформянето на помещенията, за обогатяване на суровините и построяване на машините, които да построят други машини, които пък на свой ред да създадат колонисти според генетичните кодове, донесени от Сондата майка от някоя далечна звезда. Може би Сондата майка е била програмирана да модифицира този код, така че колонистите да са по-пригодени за конкретната планета. Тази модификация би отнела още повече време…

Внезапно млъкна и ахна:

— О, Господи!

Лъчът на фенера й осветяваше един ъгъл в залата. Там, до голата стена, лежаха още две мумии. В деликатните им, изсушени от вакуума ръце имаше прашни метални сечива от най-простия вид, известен на човека.

Чукове и длета.

Тор примигна към онова, което бяха създавали. Гледа го известно време, после прочисти гърлото си и чукна със зъб.

— Гавин? Буден ли си?

Отговорът закъсня с няколко секунди.

— Хм-м-мф. Да, Тор. Тъкмо се почиствах. Какво има? Да не би да ти е нужен въздух? Струваш ми се задъхана.

Тор направи усилие да се успокои… да потисне реакциите на еволюирала маймуна, озовала се много далеч от дома.

— Ъ-ъ-ъ, Гавин, май е по-добре да слезеш тук… Намерих ги.

— Кого си намерила? — измърмори той. И в следващия миг цялото му досегашно колебание сякаш се изпари. — Колонистите!?

— Да. И… и още нещо.

Този път нямаше никакви паузи.

— Идвам веднага!

Дойде само след десет минути. Тор изобщо не беше помръднала и все така се взираше в откритието си.

САМОТНОТО НЕБЕ

Предизвикателство номер седем към потайниците

Да предположим, че следите нашата телевизия, радио и интернет, и причината да не говорите е, че обичате да наблюдавате.

Може би се забавлявате от болезнените ни усилия да оцелеем и да пораснем. Даже нещо по-лошо, може би се облагодетелствате от нашите културни, научни и артистични богатства, без да ни се отплатите по какъвто и да било начин. Може би ги пакетирате и изпращате някъде другаде. Ако случаят е такъв, поведението ви си има название.

Кражба.

Престанете веднага. Ние сме собственици на културата си и имаме право да я споделяме само с онези, които споделят от своя страна. В името на който и да било морален кодекс, валиден за вас — и според собствените ни правила за честна игра — ние искаме quid pro quo! Не вземайте нещо, без да дадете в замяна.

С това заявяваме и настояваме за правата да печелим от собствения си творчески талант и култура.

80.

Потайници

Тор се досети, че Сеялките имат една цел. Да засяват разумни биологични същества на подходящи светове.

Навремето това беше относително често срещано. Но този вид сонди почти изчезнаха, когато преди три поколения представител на моето поколение се включи в бавната клюкарска мрежа на галактиката. Съмнявам се, че Създателите все още изпращат емисари, инструктирани да колонизират далечни планети. Галактиката стана твърде опасно място за сложните старомодни Сеялки.

Дали моята малка земна жителка се е досетила вече това, докато се движи сред неуспелите колонисти, загинали под своята Сонда майка преди толкова много време? Дали Тор Повлов би могла да разбере защо тази конкретна Сеялка и децата й е трябвало да умрат преди да установят колония на Земята? Съчувствието може да бъде силно чувство за една органична раса. Вероятно тя си мисли, че унищожаването им е ужасно престъпление. Посрещача и Очакващата биха се съгласили с нея.

Именно затова крия ролята си в това.

В гигантския поток на галактиката има въртопи и приливни вълни. И макар всички оцелели да сме членове на Старата коалиция на лоялните, след като спечелихме на косъм победата преди толкова много време, във всеки един съюз има увъртания и разминавания. Ако живееш достатъчно дълго, неизбежно ще изиграеш и ролята на предател.

… Ама че любопитен избор на думи! Да не би да съм прекалил със земната телевизия? Или съм прочел твърде много човешка е-литература? Това ли е резултатът от потапянето в дивите и хаотични онлайн дискусии на тези създания?

Докато размишлявам върху това, трябва

да търпя поредното дразнещо разсейване — автоматичната система на Тор продължава да излъчва онези стари „Предизвикателства към извънземните“. И сега, по една сардонична случайност, ние сме онези, които се занимават с намеса и кражби, и те настояват да спрем. Дръзко искане, което пронизва всички нас, оцелелите прокудени, които се потапяме в земната култура вече близо два века, без да плащаме за това.

И отново, ама че избор на думи! Започвам да се чудя. Дали не съм развил чувство за вина? Ако да, тъй да бъде. Изучаването на подобни чувства може да помогне срещу скуката, след като тази фаза приключи и започне новото дълго чакане. Стига да оцелея.

Междувременно пускам убедителния „Адвокат“, когото изобретих преди много време именно за тази цел — да успокоява другите и да не допуска да отговарят. Той ще намери всички необходими извинения и доводи.

Както и да е. Вината е нещо незначително, също като Съжалението.

Жал ми е за горките биологични същества, човеците, които живеят живота си без онова върховно преимущество, което имам аз. Съвършено знание защо съществувам и каква голяма или малка роля очаква да изиграя Вселената.

Чудно ми е дали някои от тях ще разберат, когато дойде времето да им покажем какво имаме за тях.

САМОТНОТО НЕБЕ

Предизвикателство номер осем към потайниците

Да кажем, че следите нашата телевизия, радио и интернет и причината да не говорите е, че сте отговорни за някои от така наречените инциденти с НЛО или надути поведения, известни ни от по-мрачните ни легенди…

… в такъв случай спрете и престанете!

Даже нещо по-добро — бихте ли пукнали, моля?

Групата, съставила тези съобщения, се състои предимно от астрономи, участници в програмата СЕТИ, учени аматьори и други, които (в по-голямата си част) не вярват в НЛО.

Не че това има особено значение; все едно да вярваме на подобни приказки, разказвани от прадедите ни — за елфи, гномове и горски създания, които вършели подобни неща — отвличали хора, държали се неестествено с тях, говорели загадъчно, пускали тайнствени намеци и никога не били честни с хората. Напълно ясно е, че това е продукт на плодовитото и параноично човешко въображение. Нужно ли е някакво друго обяснение?

И все пак кой може да е сигурен? Милиони хора следят страховити съобщения за „посетители“ от далечни места, които се спускат от небето и се държат много лошо с всички. Други твърдят, че извънземните се правели на „богове“ в миналото, бърникали в политиката, общественото устройство и дори в гените ни. Повтарям — ние, участниците в тази група, не вярваме на подобни истории.

Но ако случайно те са истина и вие сте дори частично отговорни — престанете!

Елате открито, като почтени гости. Просто се обадете на работните или домашните номера на хората от СЕТИ или на Службата за планетарна защита на НАСА. Това едва ли надхвърля техническите ви умения, нали? Или си изберете други, с които ще се чувствате по-удобно. Осигурете доказателство (това може да изисква много повторения) и в крайна сметка ще можете да сте сигурни, че ние ще направим нужното.

Ще ви устроим най-голямото парти в историята! Или ще се договорим за дискретност, безопасност и удобство. Каквото ви устройва.

Ако при предложение като това откажете да се явите открито и продължите грубия си тормоз, тогава за нас е ясно какви сте. И имаме да добавим само едно.

Махайте се!

Помислете си, че злонамереността върви с неизбежните си последици. Помолете родителите си, пазителите си или онези, които отговарят за вас, да бъдат така добри да се свържат с нас.

А ако отхвърлите това искане? Ако предпочетете да продължите да ни досаждате и дразните? Е, тогава почакайте и ще видите.