Битие
Шрифт:
— „Уорън“, „Ибн Батута“ сканира ли вече района?
— Да, Тор, с пасивни телескопи. Резултатите им не са категорични. Картографирали са скалите и пясъчните облаци и са открили няколко аномалии, които биха могли да се използват като скривалище от стрелеца. С активен кристал биха могли да засекат резонанса на обогатен метал…
— Или да се объркат от никела и желязото в астероидите. А и веднага щом пуснат активни лъчи, проклетото нещо ще разбере, че си имаме съюзник. Ще може да се премести много преди да получат обратния сигнал и да стрелят. Шест минути са адски много време.
— Не виждам недостатъци в разсъжденията ви. В такъв случай може би най-добрият избор си остава вече предложеният — да изляза от сянката и да ви прибера. Както казвате, машината може да се въздържи от сражение с противник с моите размери.
— Ами
— В такъв случай ще вляза в битка.
— Първият изстрел няма да е твой. Нито дори вторият.
— Така е. Според изчисленията ми в най-лошия случай — и ако е отличен стрелец — СФУК може да извади от строя основното ми оръжие и да атакува главните двигатели. Аз обаче ще успея да маневрирам с помощните, така че двамата с Гавин да стигнете до мен. Дори да остана напълно безпомощен, вътрешното ми противорадиационно убежище би трябвало да ви запази в безопасност, докато не пристигне помощ.
— Зарежи това! — неочаквано се намеси друг глас. — Аз мога да се изключа за един-два месеца. Но Тор ще умре от глад или ще полудее за толкова време!
Тор се трогна от загрижеността на партньора си. Не се сещаше друг път да е реагирал по такъв начин.
— Благодаря, Гавин. Само не излъчвай. Това е заповед.
Гавин млъкна с прещракване… може би навреме, за да не позволи на врага да го локализира с абсолютна точност. Тор прецени възможностите си.
От една страна, „Ибн Батута“ можеше да се окаже мощен съюзник, стига да успееше да изненада неприятеля с къс радарен лъч и да установи местоположението му. То обаче щеше да е остаряло преди сигналът да се е върнал. Тоест на практика могъщите оръжия на кораба бяха безполезни.
От друга страна, „Уорън Кимбъл“ беше много по-близо, но пък бе много по-слаб противник. И му трябваха няколко минути, за да излезе от сянката на астероида, като през цялото време щеше да е уязвим за първия изстрел. Или първите няколко.
Провери наличността на роботите. Десетина все още бяха в горе-долу прилична форма, недалеч от нея. Или до Гавин.
„И накрая… аз също съм тук.“
Оформящият се в главата й план не й харесваше особено. Прекалено много й напомняше отчаяната мярка, която бе взела преди години на борда на обречения цепелин заедно с храбрия мъж, на когото бе кръстен корабът й.
„Но не виждам други възможности.
И избирането на момента е от жизнена важност.
Може би трябваше да си остана на Земята и да продължа да съм обикновена репортерка.“
— Добре — каза Тор. — Ще направим следното…
Ако наблюдавате нашата телевизия, радио и интернет — и причината да не отговорите е, че ни изучавате и следвате политика на ненамеса, нека приемем, че разбираме тази концепция.
Изучаването на по-примитивни раси или култури може да изисква мълчание за известно време, за да могат наблюдателите да не влияят върху естественото поведение на обекта. Конкретната ви причина може да е научна безпристрастност, желание да ни оставите да се порадваме още малко на нашата „невинност“ или може би защото сме уникални по някакъв начин. Можем да си представим множество причини да искате потокът информация да тече само в едната посока — от нас към вас, но не и обратно. Подобни разсъждения са обичайни и за човешките наблюдатели.
Разбира се, някои от нас могат да възразят, че е било жестоко от ваша страна да не се свържете с нас по време на ужасните световни войни или през гибелната Студена война, когато новината за контакта е можела да ни спести разминаването на косъм със самоунищожението. Или че е трябвало да ни предупредите за опасностите от екологичната деградация и от много други спънки. Или че е безсърдечно да не споделите с нас технологии, които биха ни помогнали за решаването на много проблеми и да спасят живота на милиони.
Някои хора с право могат да посочат, че сме си спечелили огромно достойнство, като сме се оправяли съвсем сами. Те се гордеят с факта, че показваме всички признаци, че постигаме зрелост със собствените си тежки усилия. Ако причината да мълчите е желанието ви
… стига да не е просто извинение и оправдание, с което прикривате някакви по-егоистични мотиви.
Да се намесваме или не? Това е морален и научен въпрос, на който отговаряте с мълчаливо наблюдение, за да видите дали ще решим сами проблемите си. (Може би се справяме по-добре, отколкото сте очаквали?) Дори е възможно причините ви да са изключително основателни.
Но ако продължите тази политика, не можете да очаквате голямо доверие или благодарност, когато най-сетне преодолеем трудностите си и се превърнем в пътуващи между звездите възрастни без ничия помощ. О, ще се опитаме да сме дружелюбни и честни. Но вашето дълго мълчание ще направи приятелството ни трудно, поне в началото.
Ние разбираме хладнокръвната научна безпристрастност. Но се замислете — вселената понякога върти номера на могъщите. В някоя далечна епоха ролите ни могат да се сменят. Надяваме се, че ще ни разберете, ако бъдещото ни отношение към вас се определя от вашето поведение към нас в миналото и настоящето.
75.
Потайници
Размишлявам върху последното й предизвикателство — доста ехидно и достигащо по-близо до истината от някои други, — когато внезапно настъпва суматоха! Несвикнала с неочаквани новини, общността ни започва да бърбори. Очакващата и Наблюдателя разгръщат сензорите си. Показват ни резките проблясъци на атаката… последвани от бръмчене и пращене на кодирания сигнал на човеците, които настойчиво се съвещават с кораба си.
А, значи още е жива. Степента на облекчението ми ме изненадва… наред с неочакваната загриженост, че шансовете й за оцеляване може да са нищожни.
Как се е случило това?
След спешни консултации стигаме до заключението, че някоя независима бойна единица е атакувала любимия ми човек. Стотици от тези брутални неща загърбиха много отдавна предишната си преданост, за да се присъединят към някой от кристалните кланове. Малоумни бойни машини, мъкнещи се по вътрешния Ръб с повреди от старата война. Внезапният им изблик на насилие преди няколко години само предупреди хората и ги направи враждебни и предпазливи.
Трябваше отдавна да предприемем кампания за заличаването на проклетите останки.
Нещата обаче не са така прости. Не всеки убиец излезе от правия път. Много все още са притежавани и управлявани от по-големите сонди като Очакващата и Посрещача въпреки договора ни за разоръжаване.
Аз също съм си запазил някои резерви.
Дали някой от верните ми ловци е достатъчно наблизо, за да помогне на Тор Повлов? И ако да, ще посмея ли да дам подобна заповед? Ама че странно изкушение! Да се намеся. Да разкрия скрити сили — заради една еднодневка? Може би самотното чакане в компанията само на същества като Посрещача ме е направило нестабилен.
Бързо изчисление ме спасява от когнитивния дисонанс. Никой от ловците ми не е достатъчно близо, за да помогне. Но все пак може ли някой от тях да направи нещо друго?
Междувременно — паралелно — ми хрумва друга мисъл. Мога ли да съм сигурен, че Тор е била нападната от самотник? Доколкото си спомням, древните бойни машини понякога действаха по двойки или тройки.
Даже нещо по-лошо — възможно ли е нападението да е било планирано от някоя от нас, по-големите сонди? От друг оцелял като мен? Някой, споделял самотното ми изгнание в продължение на почти седемдесет милиона земни години? Без особени усилия мога да посоча възможни мотиви, които биха изкусили сериозно Посетителя, Пътешественика или Търговеца… но със сигурност не и Очакващата.
Загрявам ремонтните и бойните си единици. Всъщност започнах да го правя (постепенно и в тайна) преди почти сто човешки години, когато мълчаливата дотогава трета планета започна да бълва радиосигнали. Подготовката ми се стори благоразумна мярка.
А сега май няма да е зле да дам газ, както казват земните жители.
76.
Да уцелиш момента
„Съдбата ни ще се реши за част от секундата — помисли си тя. — Освен ако проклетият СФУК не е разбил кодирането и знае какво ще направим. Или ако ужасното нещо не е само едно! В такъв случай сме направо отписани.“