Вихър

Кол Алън

— Трябва кача на върха — изчурулика Нирски.

— Горе. Горе. Горе — излая Теранд.

Като все още се надяваше любовникът й да се появи навреме, Риел се затича напред. Млади ръце я хванаха и издигнаха нагоре, като я подаваха от ръка на ръка. Нагоре и все нагоре. Теранд и Нирски я следваха.

На върха тя стъпи на крака. Риел се вгледа в насъбраните полицейски сили. Обърна се към студентите и вдигна високо ръка със свит юмрук.

— Свобода за Алтайския куп! — извика тя.

Студентите подхванаха вика:

— Свобода! Свобода!

Над

мелето Риел чу звука на тежки двигатели. Обърна се да види как полицаите се отдръпват настрани, за да направят път на първата от бронираните машини. После и на втората.

Танковете се устремиха напред.

Зад тях подтичваха войници. С оръжия, готови за стрелба.

Първата машина спря. Оръдието се завъртя.

Експлозия. После още една.

Контейнери със сълзотворен газ се издигнаха високо и паднаха сред скупчените студенти. Чуха се викове на болка и паника.

С очи, пълни със сълзи, Риел остана на място. Тя размаха юмрук към машините.

Сякаш по даден знак и двата танка тръгнаха напред — блъснаха барикадата с пълна сила и я разкъсаха сякаш беше хартия.

Отломките полетяха нагоре.

Риел видя остро парче метал да пада към нея, профучавайки бавно през въздуха.

— Милхауз! — извика тя.

Металът се заби в гърлото й. Тя се свлече от разпадащата се барикада.

Войниците откриха огън.

Теранд и Нирски умряха на място.

Някои студенти се опитаха да избягат от клането. Други останаха само за да бъдат поносени от огъня на войниците или смазани под тежките вериги на танковете. И все пак… много от тях накараха родителите си да се гордеят с тях.

Но в крайна сметка войниците ги разпръснаха и се спуснаха върху кампуса, като изпразваха пълнител след пълнител в тълпата. Последният бастион на студентите най-накрая падна и всички се разбягаха в търсене на прикритие.

Войниците ги последваха.

Когато нощта падна, звуци от стрелба все още се чуваха из „Пушкан“. Но не концентриран залп. Само единични изстрели — докато войниците преследваха децата на Джохи и ги застрелваха.

Един по един.

20.

Пойндекс изпита миг на невероятно могъщество.

Беше дал на Вечния император заповеди — и императорът ги беше последвал.

После се овладя. Ти си проклет глупак — и по-лошо. Мислех, че си се променил, че си изрязал тази амбиция от душата си, сякаш е тумор.

С цялата си сила Пойндекс обхвана с ръка ръждясалата бодлива тел пред него. Острият метал се впи в пръстите и дланта му. Нека да се възпали, ако така е писано, помисли си яростно. Нека се подуе и забере. Защото този глупав глад, който изпитваш към истинската власт, почти те унищожи веднъж. И няма да има втори шанс.

Пойндекс внуши на тялото си, че не чувства болка в ръката, и изключи виковете на този нервен център. Погледна от другата страна на бодливата тел, надолу по река Умпкуа, която се разливаше под пролетното топене на снеговете.

Това е, помисли си той, вторият път, когато идвам в Дома на човечеството,

планетата Земя. Първият беше, докато служех на Тайния съвет, което правех добре. Особено тук, когато на косъм спрях екипа от убийци, поведени от Стен. Какво щеше да стане, какво би се променило, ако бях по-наясно с непостоянните ветрове и не бях го направил? Ако бях оставил Тайния съвет да умре?

Нямаше да си изпълнил дълга си.

Вярно е. Но дали нямаше да попречи на други… събития?

Кой можеше да каже, помисли си той. Тогава щях да остана просто полковник, просто началник на корпус „Меркурий“. Може би никога нямаше да бъда забелязан от Вечния император, когато се завърна, макар и събитията да не ме представиха в най-добрата светлина. Може би щях да бъда предсрочно освободен като мнозина други, когато Императорът пое властта.

Не си позволявай да се мъчиш да отгатваш какво би станало Учи се от миналото, но не мисли, че то може или трябва да бъде променено. Сегашното и бъдещето са по-важни — особено това завръщане на Императора. То се приближава до мига на триумф.

Предложението, което му беше отправил Императорът, беше много подробно за цялата си краткост:

Необходимо беше определена хирургическа операция да бъде извършена върху Вечния император. Нещо изкуствено трябваше да бъде извадено от тялото му. Но операцията трябваше да бъде планирана и изпълнена, без Вечният император да разбере какво се случва.

За Пойндекс това беше лесно. Той имаше, както бе споменал и на Императора, добър опит в третирането на вражески агенти, които носеха заповеди за самоубийство, имплантирани в тях — от физически устройства за програмирана смъртоносна травма, до най-сложните за обезвреждане психологически бомби, които нареждаха на личността на агента да се самоунищожи.

Беше предупредил Императора, че планът ще започне да се изпълнява, без той да знае точния момент на стартирането му, като се имаше предвид вероятната природа на устройството в тялото му. Щяха да се случат определени събития. Императорът не трябваше ги поставя под въпрос, нито да позволява на ума си да се тревожи. Трябваше да приеме всичко случващо се като обикновено и естествено.

Вечният император се беше съгласил след дълго обмисляне.

Първата фаза беше събирането на хирургическия екип. Преди години, когато Пойндекс се издигна от оперативен агент до даващ заповеди, а по-късно и планиращ мисии, научи, че е вярвал в три големи мита за лекарската професия:

А) Лекарят има етика или морален кодекс, който изисква от него да цени и поддържа живота. Истината беше, че лекарите не бяха по-малко или повече идеалисти от другите членове на обществото. Което за Пойндекс значеше: без всякакъв морал отвъд егоистичния интерес, печалбата или доминиращите в момента вярвания сред лекарското общество. Беше доста лесно да включи лекари в проекти за физиологията на мъченията, масова евтаназия или насилствена стерилизация на социалните неудачници, а това бяха само някои от нещата, с които Пойндекс се бе занимавал през годините.