Робинята

Якубовски Максим

Преди да се кача обратно горе, се зазяпах в таблото за обяви до стаята за пушачи.

Рекламата за клуб за кючек още висеше там. Представих си как играя кючек. Щеше да е забавно да се тресеш пред публика. Все още имах подходящата фигура, въпреки кексчетата от време на време.

Чух музика за кючек в главата си и тъкмо се канех да разлюлея бедра, когато забелязах мъж, който излизаше от стаята за пушачи. Мили боже. Беше дребосъкът с мустаци и перука, който навремето работеше в нашата компания. Мисля, че се казваше Питър. Бях чула, че когато го уволнили, охраната го придружила навън от сградата.

Минаха месеци, докато науча

защо бе уволнен, но накрая една от секретарките ми каза клюката. Бил воайор. Дори нямал търпение да се прибере у дома. Първият път, когато го хванали, му отправили писмено предупреждение. Вторият път бил извикан в залата за събрания от шефа ни и започнал да се кара с него и да го ругае, затова охраната го изритала навън.

Не познавах човек, който да е бил уволнен, задето е разглеждал порно в службата. Искаше ми се да се втурна след него и да го питам кои сайтове бе зяпал, но щях да закъснея.

Качих се горе с асансьора и се зачудих защо Питър въобще се бе върнал в сградата. Дали искаше отмъщение? Не исках да си представям как влиза в службата с пистолет в ръка и започва да търси началниците, докато безпомощните секретарки се крият под бюрата си и се молят никога да не са го поглеждали мръсно.

След като се настаних зад бюрото, не можех да спра да поглеждам през рамо всеки път, когато вратата се отвореше. Адам, сладкият ми колега, който седеше до мен, забеляза странното ми поведение и повдигна вежди. Не искам да звуча банално, но той имаше невероятни сини очи и трапчинки, достойни за филмова звезда. Дрехите му винаги бяха безукорни, а той знаеше отлично имената на известни дизайнери. На всичкото отгоре, беше висок и с умопомрачителна фигура. Все още не можех да реша дали бе гей, или метросексуален, но вечно си повтарях, че това няма значение, тъй като си имах приятел. Но въпреки това го разглеждах внимателно, когато смятах, че не ме вижда.

Не можех да споделя с него подозренията си, че дребен мъж с перука се кани да убие всички в офиса, затова издрънках първото, което ми дойде в главата.

— Влюбена съм — изтърсих.

Той ме изгледа изненадано. Дали мислеше, че признавам чувствата си към него?

— В онова мече — посочих кутията за дарения.

— Ами вземи го — отвърна той. — Никой дори няма да забележи.

— Да бе, сякаш ще отнема играчката от дете в нужда — казах притеснено.

Той ми се усмихна весело и се върна към работата си.

Дойде време за обед. Слава богу, всички бяха живи. Реших да зарежа пакетираната си храна и да се отправя към кафенето, за да видя дали Питър още се мотае наоколо. Нямаше го. Купих си малка кутийка с арабски пастет и пита и се отправих към любимото си място, където отворих кутията и осъзнах, че пастетът има същия цвят като издрайфаното от котката тази сутрин.

Метнах кутията в боклука и отидох да разгледам отново таблото за обяви до пушалнята. Забелязах обява за продажба на папагал. Кой би платил хиляда и петстотин кинта за птица? Не и аз. После видях, че една от колежките предлагаше козметика „Мери Кей“. Визитните й картички бяха от онези, които печаташ на домашния си принтер. Тя бе последният човек, от когото бих приела съвет за гримиране, защото линията на фондьотена над брадичката й вечно си личеше. Не я ли бяха научили на нищо в „Мери Кей“?

Стомахът ми къркореше. Бях още гладна. Завъртях се към автомата за закуски зад мен, когато чух странен звук в коридора.

Звучеше така, сякаш някой смучеше енергично

замръзнала кола през сламка. Дали някой се тъпчеше тайно? Трябваше да узная.

Тръгнах на пръсти и надникнах зад ъгъла, където, за моя изненада, видях Питър, застанал на колене и засмукал члена на Адам.

Мили боже! Вече знаех точно какво порно бе разглеждал.

Знаех, че трябва да се завъртя и да побегна обратно, но не го направих. Исках да позяпам. Отначало реших, че е защото Питър правеше разни неща, които дори не се бях сещала да правя по време на минет. Смятах, че просто трябваше да си мърдам главата нагоре-надолу, докато мъжът се изпразнеше, но Питър бе адски изобретателен. Използваше и ръцете си и се държеше, сякаш му бе приятно. Може би трябваше да си водя бележки за следващия път, когато ми се наложеше да правя минет.

После реших, че причината да не искам да си тръгна, е шокът от размера на члена на Адам. Пенисът на приятеля ми е скромен и тънък, освен това не е обрязан. Членът на Адам обаче даваше ново значение на думата „огромен“. Беше обрязана, мощна любовна ракета.

Но въпреки изучаването на нови минетчийски умения и огромния член, осъзнах, че стоях там и по друга причина. Бях страхотно възбудена, което ме изненада безкрайно. Но пък кога бях виждала истински хора да правят секс? Гаджето ми дори не обичаше да го прави на запалени лампи.

Момичешките ми долни части бяха мокри и пулсиращи. Бях задъхана, а ръцете ми — потни. Искаше ми се да разкопчея горното копче на ризата си, за да мога да дишам.

Внезапно Адам отвори очи и ме погледна. Потънах в дълбоките му сини очи и по изражението му разбрах, че той бе наясно с присъствието ми там.

Засрамена до сълзи се завъртях и се втурнах към тоалетната, където се заключих в кабинка.

Стоях дълго време, поемах си дълбоко дъх и се опитвах да се успокоя, но образите на Адам и Питър не напускаха главата ми. Не можех да съм воайорка. Воайорите бяха мъже на име Том, които се мотаеха из хорските кооперации нощем и надничаха през прозорците, а не момичета на име Поли. Разбира се, понякога обичах да гледам по няколко пъти сексуалните сцени от любовните филми, когато наоколо нямаше никого, но това беше невинна работа. Всеки го прави, нали?

Двайсет минути по-късно, когато най-после излязох от тоалетната, не се чувствах по-добре. Мислех да се оправдая с прилошаване и да се прибера у дома. Как можех да прекарам останалата част от деня, седнала до Адам, след като бях видяла всяка подробност от мъжествеността му? Как можех да седя с това пулсиране между краката си, което упорито отказваше да ме напусне?

Докато се приближавах към бюрото, забелязах, че Адам бе погълнат от работата си. Но бузите му още бяха леко зачервени. Дали бе приключил с Питър? Слава богу, той дори не погледна към мен.

С мисълта, че това вероятно бе най-ужасният ден в живота ми, се стоварих на стола, готова да звънна на шефа и да му кажа, че съм болна и се прибирам у дома. Но внезапно осъзнах, че имаше нещо неудобно под задника ми.

Дръпнах стола си бавно назад, наведох се и си повдигнах полата. Видях някаква буца. Дали се бе изпълнило желанието ми да имам топки? Ръцете ми затрепериха, когато повдигнах полата още малко, за да видя какво се бе случило. Между краката ми имаше нещо кафяво и космато-. Мили боже! Интимните ми части избухнаха от стреса! После забелязах две черни очи, вторачени в моите, и муцуна, почти докосваща клитора ми.