Престъпен експеримент

Кларк Мери Хигинс

— О, Господи, но къде може да е тя? — изстена Моли.

Той я погледна. Нея лесно можеше да излъже:

— Вашата сестра изпитва почти патологичен страх от болници. Възможно ли е просто да си е тръгнала?

— Дрехите й са в гардероба, докторе — обади се сестра Ренджи.

— Може би това са само част от тях — поправи я той. — Вие извадихте ли нещата от чантата на госпожа Де Мейо?

— Не.

— В такъв случай не знаете какви други дрехи си е донесла?

— Възможно е — каза Бил

бавно. После се обърна към Моли: — Скъпа, знаеш, че е възможно.

— Трябваше да бъдем тук. Много ли е зле, докторе.

— Налага се незабавно да я намерим и да я върнем. Къде е по-вероятно да отиде — в собствения си дом или у вас?

— Докторе… — плахият глас на сестра Ренджи трепереше, — с това приспивателно госпожа Де Мейо отдавна трябваше да спи дълбоко. Беше най-силното, което сте предписвали някога.

Той я изгледа втренчено.

— Наредих да й го дадете именно защото бях наясно с тревожността на госпожа Де Мейо. Подчертах изрично да видите как ще го глътне. Тя не искаше хапчето. Наблюдавахте ли я, докато го пиеше?

— Видях как го сложи в устата си.

— А видяхте ли как го глътна?

— Не… всъщност не.

Той обърна гръб на сестрата в израз на раздразнение. Заговори на Моли и Бил, а в гласа му звучеше внимание и загриженост.

— Не мисля, че госпожа Де Мейо обикаля около болницата. Съгласни ли сте, че може да си е тръгнала по собствено желание? Било е съвсем просто да се качи на асансьора, да слезе във фоайето и да си тръгне заедно с посетителите, които идват цяла вечер. Мислите ли, че е възможно?

— Да, да. Дано да е станало така! — възкликна умолително Моли.

— Тогава нека се надяваме и да очакваме, че съвсем скоро госпожа Де Мейо ще си бъде у дома.

— Искам да видя дали колата й е на паркинга — каза Бил.

Колата. Не беше помислил за колата. Сега ако почнат да я търсят из болницата…

Бил се намръщи.

— О, по дяволите, тя е все още с онази, наетата от сервиза. Моли, каква марка беше? Мисля, че изобщо не съм я виждал.

— И аз… не знам — промълви Моли.

Едгар Хайли въздъхна.

— Мисля, че дори и да познаете колата й, само ще си губите времето да оглеждате паркинга. Предлагам да позвъните в дома й. Ако не е там, вървете у тях и я изчакайте. Не може да е тръгнала преди повече от час. Когато се свържете с нея, моля, настоявайте да се върне в болницата. Можете да останете с нея, госпожо Кенеди. Докторе, ако смятате, че това би подействало успокоително на госпожа Де Мейо, ще се радвам да присъствате в операционната. Но не можем да допуснем кървенето да продължава. Госпожа Де Мейо е много зле.

Моли прехапа устни.

— Разбирам. Благодаря ви, докторе. Много сте любезен. Бил, хайде да отидем до къщата на Кейти. Може да е там и да не вдига телефона.

Те

се отдалечиха. Повярваха му. Поне няколко часа нямаше да поискат претърсване на болницата. Повече не му беше необходимо.

Той се обърна към сестрата. Глупавото й, неумело поведение се бе превърнало в преимущество. Разбира се, че Кейти изобщо не беше глътнала приспивателното. Разбира се, че беше оправдано от негова страна да й го изпише.

— Сигурен съм, че много скоро ще имаме вести от госпожа Де Мейо — каза той. — Веднага ми се обадете, щом научите нещо. Ще си бъда вкъщи — усмихна се. — Имам да дописвам някои анамнези.

76

— Трябва да приберем архива на доктор Хайли, преди да е успял да го унищожи. Имате ли представа дали държи цялата документация в кабинета си?

Джиро Фукито впери поглед в Ричард. Той беше отишъл в областната прокуратура, готов да даде показания. Бяха го изслушали почти нетърпеливо, след което доктор Каръл нахвърли своята теория.

Беше ли възможно? Джиро Фукито си спомни случаите, в които самият той бе обхващан от подозрения, впоследствие разсеяни от гения на гинеколога доктор Хайли. Беше възможно.

Документацията. Те го попитаха за медицинската документация.

— Едгар Хайли никога няма да държи в кабинета си или в болницата архив, който навежда на мисълта за престъпление — каза той бавно. — Винаги има опасност от повдигане на обвинение за професионална небрежност. Но той често вземаше папки в дома си. Не можех да разбера защо го правеше.

— Веднага издействай разрешително за обиск — нареди Скот на Чарли. — Ще ударим кабинета и дома му едновременно. Ще взема екипа в къщата му. Ричард, ти ела с мен. Чарли, вие двамата с Фил се захващайте с кабинета му. Ще приберем Хайли като важен свидетел. Ако не го открием, искам къщата му да се държи под наблюдение. Ще го спипаме веднага щом се прибере.

— Тревожи ме това, че и в момента може да експериментира с някого — каза Ричард. — Обзалагам се, че отделните косми, които експертизата намери по дрехите на Една и Ванджи, са от Хайли. — Той погледна часовника си и каза: — Тази вечер приключваме със следствието.

Съжаляваше, че Кейти отсъства. Щеше да научи с облекчение, че Крис Луис вече е извън подозрение. Предположението й за него се бе оказало правилно. Както и собствените му подозрения по отношение на доктор Хайли. Доктор Фукито се изправи.

— Имате ли още нужда от мен?

— Точно сега не, докторе — отвърна Скот. — Ще държим връзка с вас. Ако случайно се чуете с доктор Хайли, преди да сме го арестували, моля, не разисквайте с него разговора ни. Разбирате това, нали?

Джиро Фукито се усмихна унило.