Престъпен експеримент
Шрифт:
Кейти прибра обувката, затвори чекмеджето и излезе от спалнята, стиснала под мишница кутията за бижута. Той я последва, изгарящ от нетърпение да чуе какво ще каже. Но тя просто подаде кутията на детектива.
— Пръстенът и брошката са вътре, Чарли — обясни тя. — Смятам, че това отхвърля всякаква възможност за кражба с взлом. Не съм преглеждала бюрото или дрешника.
— Няма значение. Ако Ричард подозира насилствена смърт, утре сутринта ще претърсим жилището най-основно.
Някой рязко похлопа на вратата и Кейти отвори, за да пусне двама мъже с носилка.
Едгар Хайли
— Ще ви донеса още една, госпожо Фицджералд — каза тихо той.
Хвърли поглед през рамо. Всички останали бяха с гръб към него и гледаха как санитарите се готвят да отнесат тялото. Това беше неговият шанс. Трябваше да рискува и да вземе обувката. След като Кейти не я спомена веднага, малко вероятно беше точно сега да заговори за нея.
Бързо се върна в банята, пусна крана и се промъкна през коридорчето в спалнята. Като използваше кърпичката си, за да не оставя отпечатъци, той отвори нощното шкафче. Точно се пресягаше за обувката, когато чу стъпки, които приближаваха. Бързо бутна вратата, тикна кърпичката в джоба си и вече се намираше на прага на спалнята, когато стъпките спряха.
Направи усилие да придобие спокойно изражение и се обърна. Ричард Каръл, съдебният лекар, стоеше в малкото коридорче между банята и спалнята. Изглеждаше озадачен.
— Докторе — каза той, — бих искал да ви задам няколко въпроса за Една Бърнс — гласът му беше студен.
— Разбира се — и после с преднамерено небрежен тон добави: — Точно стоях тук и си мислех за госпожица Бърнс. Колко жалко, че животът й бе пропилян по този начин.
— Пропилян? — интонацията на Ричард беше явно въпросителна.
— Да. Всъщност тя имаше добри математически заложби. В този компютърен век Една можеше да използва по някакъв начин таланта си, за да постигне нещо за себе си. Вместо това тя се превърна в една дебела клюкарстваща алкохоличка. Ако ви е прозвучало рязко, казвам го с искрено съжаление. Бях привързан към Една и, честно казано, тя ще ми липсва. Извинете ме. Пуснал съм чешмата в банята. Исках да отнеса на госпожа Фицджералд чаша студена вода. Горката жена, ужасно е разстроена.
Доктор Каръл се отдръпна встрани, за да го пусне да мине. Дали суровите думи, които каза за Една, бяха отвлекли мисълта на съдебния лекар от това какво търсеше в стаята на мъртвата?
Той изплакна чашата, напълни я с вода и я отнесе на Гъртруд. Санитарите бяха излезли с тялото. Кейти де Мейо също не беше в стаята.
— Госпожа Де Мейо тръгна ли си? — попита той детектива.
— Не. Разговаря с жената на домакина. След това ще се върне.
Той самият не искаше да си тръгва, преди да се е уверил, че Кейти не е споменала за обувката пред Гъртруд. Но когато след няколко минути Кейти се върна, тя повече не отвори дума за нея.
Съвсем преднамерено я придружи до колата й, но тогава към тях се присъедини и съдебният лекар.
— Хайде да пием кафе, Кейти — каза той. — Нали знаеш къде се намира ресторант „Златната долина“?
Съдебният лекар я изчака да си влезе в колата, запали още преди да е казал: „Лека нощ, доктор Хайли“, и рязко потегли.
Докато караше към дома си, Едгар Хайли реши,
В поведението на Каръл към него се чувстваше някаква враждебност, която обаче беше абсолютно неоснователна. Самият той трябваше ли да огледа тялото на Една? Но какъв щеше да бъде смисълът? Не трябваше да я блъска толкова силно. Щеше ли да бъде по-добре, ако я беше ограбил? Нали такова беше първоначалното му намерение. Ако го беше изпълнил, още снощи щеше да открие обувката.
Но Една беше говорила, Една беше разказала на Гъртруд за посещенията му в апартамента й. Може нарочно да е представила нещата като по-сериозни, по-значими. Гъртруд каза на Кейти, че той знае къде съхранява кутията с жалките бижута. Ако стигнеха до заключението, че Една е била убита, дали щяха да свържат смъртта й с работата й в болницата? Какво друго е споделяла Една с разни хора?
Тази мисъл не му даваше мира през целия път до вкъщи.
Ключът беше Кейти. Кейти де Мейо. След като окончателно я отстранеше от пътя си, нямаше да има никакво доказателство, което би могло да го свърже със смъртта на Ванджи или тази на Една. Документацията в кабинета му беше в безупречен ред. Настоящите пациенти можеха да издържат най-придирчивия и взискателен преглед.
Той зави по алеята, вкара колата в гаража и влезе в къщата. Агнешките котлети бяха в чинията, студени и покрити с мазнина. Аспержите се бяха спаружили, салатата беше повехнала и топла. Ще претопли храната в микровълновата печка и ще си приготви свежа салата. След броени минути масата ще изглежда по същия начин, както преди да му се обадят по телефона.
Когато за втори път беше готов с вечерята, той усети, че започва да се успокоява. Беше толкова близо до абсолютната безопасност. Много скоро щеше да стане възможно да направи своя гений достояние на целия свят. Вече бе постигнал нужния успех. Можеше да го докаже по безапелационен начин. Един ден щеше да го обяви официално. Засега не, но някой ден… И няма да бъде като онзи фукльо, който оповести свои резултати от успешно клониране, но отказа да даде и най-малко доказателство за това. Той имаше грижливо воден архив, научна документация, снимки, рентген, поетапно най-подробно описание на всички възникнали проблеми и на начина, по който бе успял да ги разреши. Всичко това се намираше в папките в неговия таен сейф.
Когато му дойдеше времето, щеше да изгори папките за провалите и да изиска признанието, което му се полагаше. Дотогава със сигурност щеше да има още победи.
Нищо не трябваше да се изпречва на пътя му. За малко Ванджи да провали всичко. Ами ако не я беше срещнал, когато излизаше от кабинета на Фукито? Ако не му беше споделила решението си да се консултира с доктор Емет Сейлъм?
Щастлива случайност. Късмет. Наречи го както искаш.
Само че случайност беше и онова, което прати Кейти де Мейо на прозореца точно когато той излизаше с тялото на Ванджи. И жестока ирония на съдбата, че изобщо се беше обърнала към него.