Престъпен експеримент
Шрифт:
Точно в този момент доктор Фукито позвъни и повика госпожа Луис. Ванджи тръгна по коридора към неговия кабинет. Едва се бе отдалечила от бюрото и внезапно се спъна. Кракът й излезе от лявата обувка, дето вечно й хлопаше.
— О, по дяволите! — възкликна тя и просто продължи нататък.
Една вдигна мокасината с мисълта, че след като свърши с доктор Фукито, Ванджи ще мине да си я прибере.
В понеделник вечер Една винаги оставаше до късно да поработи над счетоводните книги. Но когато около девет часа беше готова да си тръгва, Ванджи все още не се беше върнала. Една реши да рискува,
Само че никой не отговори на позвъняването й, което означаваше, че Ванджи бе излязла през другата врата, която извеждаше направо на паркинга. Това беше безумие. Можеше да настине до смърт, ако си намокри крака.
Стиснала нерешително обувката в ръка, Една заключи и излезе на паркинга. Точно се отправяше към собствената си кола, когато забеляза как големият червен линкълн „Континентал“ на Ванджи потегля.
На волана беше доктор Хайли. Тя се опита да изтича няколко стъпки и да му махне, но напразно. След това просто се прибра у дома.
Може би доктор Хайли вече е насрочил нова консултация на Ванджи, но Една щеше да й позвъни, за да бъде сигурна. Бързо набра номера на семейство Луис. Телефонът иззвъня веднъж, два пъти.
Обади се мъжки глас.
— Домът на семейство Луис.
— Госпожа Луис, ако обичате — заговори Една с школувания в училището за секретарки глас — делови, ведър и приветлив. Запита се дали разговаря с капитан Луис.
— Кой се обажда?
— От клиниката на доктор Хайли. Искаме да насрочим следващата консултация на госпожа Луис.
— Един момент.
Беше сигурна, че някой затисна слушалката. Приглушени гласове размениха реплики. Какво ставаше? Възможно беше на Ванджи да й е прилошало. В такъв случай доктор Хайли трябваше да бъде уведомен незабавно.
Гласът от другата страна прозвуча отново:
— На телефона е детектив Кънингам от областната прокуратура. Съжалявам, но госпожа Луис почина внезапно. Можете да уведомите нейния лекар, че някой от нашите служители ще го потърси утре сутринта.
— Госпожа Луис мъртва? — Гласът на Една прозвуча като отчаян вопъл. — За бога, какво се е случило?
Настъпи мълчание.
— Изглежда се е самоубила. — И връзката беше прекъсната.
Една остави бавно слушалката. Не е възможно. Просто не е възможно.
Пациентките за два часа пристигнаха едновременно — госпожа Волмър за доктор Хайли и госпожа Лашли за доктор Фукито. Една ги поздрави автоматично.
— Добре ли си, Една? — попита с любопитство госпожа Волмър. — Изглеждаш разстроена от нещо.
Тя знаеше, че госпожа Волмър понякога разговаряше с Ванджи в чакалнята. Беше й на езика да сподели с нея, че Ванджи е починала. Но някакво вътрешно чувство й подсказа, че първо трябва да уведоми за това доктор Хайли.
Пациентката за един и половина излезе от кабинета. Гласът му прозвуча по интеркома:
— Изпратете ми госпожа Волмър, Една.
Тя се взря в двете жени. Нямаше начин да му каже каквото и да било, без да бъде чута.
— Докторе, мога ли да вляза при вас за момент, ако обичате? Бих искала да ви съобщя нещо — прозвуча толкова делово. Беше доволна от начина,
— Разбира се. — Не му стана особено приятно. Хайли беше някак изплашен, но въпреки това любезен. Беше го усетила още предишната вечер.
Тръгна бързо по коридора, доколкото й позволяваше масивното тяло. Когато почука на вратата на кабинета му, вече дишаше тежко. Той каза:
— Влезте, Една. — В гласа му прозвуча едва сдържано раздразнение.
Тя плахо отвори вратата и пристъпи в кабинета му.
— Докторе — започна незабавно, — реших, че ще искате да научите. Току-що се обадих на госпожа Луис, Ванджи Луис, за да уговорим следващия час за консултация. Предупредихте ме, че държите да я преглеждате всяка седмица.
— Да, да. И, за бога, Една, затворете тази врата. Гласът ви кънти из цялата болница.
Тя незабавно се подчини и като се мъчеше да говори тихо, продължи:
— Докторе, когато позвъних у тях, ми се обади някакъв детектив. Каза ми, че Ванджи се самоубила и че утре сутринта ще ви потърсят.
— Какво е направила госпожа Луис? — Беше шокиран.
Сега, когато вече можеше да говори, думите й идваха една през друга и рукнаха от устата й като порой:
— Снощи тя беше толкова разстроена, нали, докторе? Искам да кажа, че и двамата го забелязахме. Начинът, по който ми говореше и по който се държеше… сякаш нищо вече не я интересуваше. Но вие трябва да сте го разбрали. Помислих си, че сте ужасно внимателен, когато ви видях снощи да я карате у тях. Опитах се да ви махна, но вие не ме видяхте. Тъй че, предполагам, вие най-добре знаете колко беше разстроена.
— Една, с колко хора си говорила за това?
В тона му прозвуча нещо, което ужасно я напрегна. Смутена, тя избегна погледа му.
— С никого, сър. Аз самата току-що го научих.
— Не си обсъждала смъртта на Ванджи Луис с госпожа Волмър или с някой друг на регистратурата?
— Не… не, сър.
— А с детектива по телефона?
— Не, сър.
— Една, утре, когато дойде полицията, ще им разкажем всичко, което знаем за психическото състояние на госпожа Луис. Но сега ме слушай внимателно. — Той насочи пръст към нея и се наклони напред. Несъзнателно тя отстъпи назад. — Не желая да споменаваш името на госпожа Луис пред никого… пред никого, чуваш ли? Госпожа Луис беше изключително невротична жена с лабилна психика. Но фактът е, че самоубийството й се отразява много зле на репутацията на нашата болница. Какво смяташ, че ще излезе по вестниците, ако се разбере, че е била моя пациентка? Освен това категорично ти забранявам да клюкарстваш на регистратурата с други пациентки, част от които едва успяват да задържат плода, който носят. Разбираш ли ме?
— Да, сър. — Една се разтрепери. Трябваше да е наясно, че според него тя вече е клюкарствала за това.
— Една, ти харесваш ли работата си?
— Да, сър.
— Една, не обсъждай с никого… подчертавам — нито дума по случая Луис. Ако разбера, че си го споменала, с работата ти тук е свършено. Утре ще говорим с полицията, но само с тях. Психическото състояние на госпожа Луис е поверително, ясно ли е?
— Да, сър.
— Тази вечер ще излизаш ли с приятелки? Знаеш каква ставаш, когато пийнеш.