Шрифт:
Annotation
Дали катастрофата с американската космическа совалка „Чалънджър“ е нещастен случай, или саботаж? Убийството на един ракетен специалист предизвиква ЦРУ да се намеси и пренася космическата надпревара на Земята, където в нея се включват тайните служби…
„Пинейро е новият Майкъл Крайтън“ казват литературните критици.
Зад вратите на Белия дом…
— Господа — започна президентът, — искам да се извиня, че ви вдигам от сън в такова време, но Том ми се обади преди час с доста тревожна информация. Отнася се за бъдещето на НАСА.
Пруит си пое въздух.
— Благодаря Ви, господин президент. Господа, вие всички вече сте осведомени за проблемите, с които се сблъсква в космоса совалката на НАСА „Лайтнинг“. Първо, един от главните двигатели отказа при излитането. След по-малко от час се повредиха двигателите на системата за маневриране в орбита… Причината не може да бъде точно установена, докато совалката не се завърне на земята и учените от НАСА не получат възможност да ги разглобят и прегледат. Господа, заявявам тук пред вас, че проблемите на „Лайтнинг“ възникнаха не от неправилно функциониране на двигателите, а се дължат на саботаж.
Рохелио Пинейро
Пролог
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
15.
16.
17.
18.
19.
20.
21.
Епилог
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
Librs.net
Благодарим Вас за использование нашей библиотеки
Librs.net
.
Рохелио Пинейро
Обсадата на Лайтнинг
На моята красива жена, Лори, приятел за всички сезони.
На моя син Кемрън. Благодаря ти, че ме остави да преоткрия света през твоите очи.
Пролог
Космодрум Байконур, източен Казахстан
Окъпан в меката червеникава светлина на есенния залез, руският космически товарен кораб „Прогрес-VI“ се разтресе, докато четирите стартови двигателя и главният му двигател забоботиха оглушително. Запалиха се под високо налягане хилядите литри керосин, в реакция с течния кислород развиха комбинирана тяга от 181 440 килограма в шахтата за неутрализиране на ракетния факел.
Обгърнат в стълб от пламъци и дим, безпилотният кораб се поколеба няколко секунди, докато изумителната подемна сила преодоляваше земното притегляне, което задържаше 150-тонната му маса. После бавно набра необходимата мощност, за да се откъсне от земята. Четирите стабилизиращи ферми, които крепяха тристепенната ракета на бетонната площадка, се разтвориха като лале и се отдръпнаха встрани, докато двигателите РД-107 с оглушителен рев издигнаха „Прогрес-VI“ над площадката.
Бордните компютри забълваха стотици команди в секунда към
Оставяйки зад себе си дълга димна опашка, ракетите-ускорители действуваха още 80 секунди, после се отделиха от ракетата-носител, която продължи да работи като втора степен още 200 секунди.
Четирийсет секунди след запалването на втората степен предпазният кожух на третата степен се разтвори по надлъжната си ос и се показа намиращият се вътре космически кораб.
На височина 145 километра се отдели втората степен на ракетата-носител и се включи двигателят РД-461 на третата, който в продължение на 240 секунди при тяга 27 221 килограма щеше да изведе „Прогрес-VI“ в елипсовидна орбита с перигей1 240 и апогей2 498 километра. Програмата на полета предвиждаше космическият кораб да остане в тази орбита седем часа и петнайсет минути, след което главният двигател на „Прогрес-VI“ щеше да се задействува за първото от трите включвания в орбита, за да приближи кораба до космическата станция „Мир“.
Спътникът „Олимп 6-Ф8“ за океанографски изследвания се въртеше в ниска земна орбита на височина 240 километра с наклон на орбитата 82 градуса и проучваше водите край венецуелското крайбрежие. Централният компютър на борда му временно смени програмата в отговор на сигнал-мълния, изпратен от станцията за следене на полета във Френска Гвиана.
Сигналът нареждаше на компютъра да състави алгоритъм, който да се самоизтрие от паметта му след изпълнението, програмиран да изхвърли в космоса един бял цилиндър, скрит на борда, още когато спътникът беше изведен в орбита преди няколко месеца.
В тежкия 230 килограма цилиндър нямаше нищо от сложната инфрачервена техника и радиоапаратура в сантиметровия диапазон, с която беше пълен самият спътник. Освен шестте тръбовидни реактивни двигателя с твърдо гориво около корпуса му, един радиокомпас и радиопредавател, дългият метър и половина цилиндър съдържаше 136 кг мощен пластичен експлозив и свързан към него възпламенител. Цилиндърът беше почти неуловим от радарите както на неговите конструктори, така и на руските станции, контролиращи полета на „Прогрес-VI“, поради слоя флуоровъглеродна смола, нанесен по цялата му външна повърхност.
Реактивните двигатели задействуваха и го изведоха в силно елипсовидна орбита с перигей 320 и апогей 4800 километра, но цилиндърът така и не достигна апогея. Той дори не го доближи. Докато бързо набираше скорост, неговият радиокомпас засече „Прогрес-VI“ в собствената му орбита на разстояние 1600 километра.
Скоростното преследване не трая дълго. Носейки се с близо 48 000 километра в час, цилиндърът взе разстоянието за минути и се вряза в кърмовата част на руския кораб с относителна скорост от 8000 километра в час. Удряйки целта, цилиндърът се разцепи, пластичният експлозив обви като палачинка „Прогрес-VI“ и секунда по-късно избухна. Ударните вълни се разнесоха по дължината на корпуса и стотици метални късчета се разхвърчаха със светлинна скорост във вътрешността на кораба, като пробиха резервоарите в кърмовата част.