Измамата
Шрифт:
— Слушай, чудят се дали не могат да изпратят някой с мен заради протокола. Така сигурно става, край?
— Добре, така ще направим, край.
— Край на връзката!
Мъжът остави радиостанцията и намигна на Нора.
— Добре тогава, значи ти и аз ще слезем долу…
— Звучи добре, но за жалост тук само Юнас е изцяло упълномощен да направи такава инспекция… — Нора сложи длан върху ръката на Джеф.
— Аха… — разочарованието на мъжа беше видно, но HP почти не му обърна внимание. Чувството, че нещо не беше наред, ставаше
Зает с онова другото…
— Не забравяй за мен, ако е UV филтър, трябва двамата да го проверим… — каза HP.
Нора му хвърли бърз поглед и той задържа контакта с очите и, кимвайки и леко. За няколко секунди тя като че премисляше.
— Да, разбира се — каза после. — За малко да забравя. Трябва да са двама, за да вдигнат рамката.
— Това и аз мога да го направя… — възрази служителят.
— Сигурно можеш, но ако се хлъзнеш, може да ти отидат няколко пръста. Помните ли какво стана с Кале К? — тя се обърна към останалите.
— За Кале Трипръстия от АББ ли говориш… — вметна Хаселквист светкавично. — Ох, леле, а и застраховката му не важеше…
Усмивката на служителя моментално посърна.
— Окей, можеш и ти да дойдеш — той посочи HP. — Другите може да изчакате тук, кафе машината е ей там…
Той се изправи, заобиколи гишето и тръгна към тежката метална врата на едната стена. Щом стигна, извади карта за достъп, закрепена за колана му с връзка, която се вадеше и прибираше като йо-йо. Допря картата до четеца и им задържа вратата, за да минат.
— Напред, господа…
Късо подстриган пазач с добре поддържана козя брадичка седеше в кабинката между асансьорите. Когато се приближиха, той ги погледна набързо, но се завърна към зяпането в монитора пред себе си.
— Водя с мен двама посетители долу във вентилаторното — каза служителят.
— Добре — без дори да отмести поглед от екрана, пазачът натисна някакво копче и вратите на един от асансьорите се отвориха.
Те влязоха вътре и служителят направи йо-йо маневрата с нов четец, преди да натисне един от бутоните. Вратите се затвориха и асансьорът се раздвижи.
Никой не говореше. HP се огледа внимателно. Огледалото на тавана със сигурност криеше камера, но то не беше най-интересното. Контролният панел показваше шест етажа под входното ниво. Етажът, към който отиваха, беше означен с минус едно и имаше малка плочка с текста сервизна стая.
При копчето за минус две също имаше плочка с текст: контролна зала. За долните етажи липсваха обозначения.
Асансьорът спря толкова рязко, че стомахът на HP се преобърна. С периферното си зрение видя как Джеф зарови ръка в един от джобовете на гащеризона си…
— И така — каза мъжът.
— Не слизаме тук — каза Джеф механично.
— К’во?
Джеф извади револвера и го насочи към главата на мъжа. HP незабавно разпозна оръжието — същия револвер,
— Контролната зала, веднага — заповяда Джеф.
Техникът не помръдна от мястото си.
Оподяволите…
HP се наведе напред и бавно свали ръката на Джеф, държаща револвера. После издърпа картата от колана на служителя и я допря до четеца. После натисна бутона минус две.
— Само спокойно… — той прочете името под снимката на картата. — … Йохен, и всичко ще мине добре.
Техникът като че мислеше да каже нещо, но в последния момент изглежда размисли и затвори уста.
HP погледна към огледалото на тавана.
Въпросът беше колко време ще мине, преди пазачът горе да забележи нещо нередно.
Само че ако подозренията му бяха верни, пазачите гледаха в съвсем различна посока. Той свали бавно фейк очилата си и ги пъхна в джоба. Край на маскарада или поне почти…
Асансьорът спря на минус втория етаж и вратите се отвориха. Голямото фоайе беше празно и през няколко гигантски прозореца отстрани се виждаха дълги, осветени тунели с редици сървърни шкафове. Но прозорците към контролната зала бяха това, което заинтригува HP най-много. Трийсетина работни места, подредени във форма, напомняща половината на амфитеатър, с големи екрани най-отпред, където би трябвало да се намира сцената. Виждаше гърбовете на поне осем души там, вътре.
Джеф избута техника Йохен пред себе си.
— Вратата.
Този път мъжът не протестираше. Приближи картата към четеца, намиращ се до тежката стоманена врата, след което отстъпи встрани.
HP отвори вратата и направи знак на другите двама да влязат вътре. Устата му изведнъж се оказа пресъхнала.
— Никой да не мърда — изрева Джеф и вдигна револвера право във въздуха.
Lights, camera, action!
27. Prineville
— Добро утро на всички. Името ми е полковник Андре Пелас и за съжаление, имам да споделя с вас тревожна информация. Изглежда съществуват планове в напреднала фаза за осуетяване на сватбата. Подозираме, че тези хора може да са замесени по някакъв начин.
Той кимна на Рунеберг, който смени картината.
На прожекционния апарат се появи снимка и тя несъзнателно прехапа долната си устна.
— Хенрик Петершон, псевдоним HP или 128-ми. Петершон има досие в полицията, включително за непредумишлено убийство. Заподозрян е за нападението в „Кунг-стредгорден“ преди две години, а освен това е, както може би знаете, издирван по подозрения за атентат пред „Грандхотел“ преди около седмица.
Тя видя как полицаите около нея кимат и направи всичко възможно да изглежда равнодушно.