Играта
Шрифт:
Те са навсякъде! It’s all a fucking Game!, извика овъглената уста на трупа, но последната дума се разкриви и отекна около него като ехо между стените на тунела.
Гейм
Гейм
Гейм
В момента, в който мотопедът срещна свивката на колената му, той се събуди. Сърцето му тътнеше в гърдите.
Но сега се чувстваше по-добре.
Без треска, изкъпан, нахранен и доволен. Може би малко
Въпросът беше какво да прави сега?
Не можеше да се върне в апартамента поне още седмица, изглежда, бе станала някаква бъркотия с доставката на новата врата. В известен смисъл това бе добре. Нямаше смисъл да го отрича, той всъщност не гореше от желание да се прибира. Работата беше там, че след случилото се в Сигтюна, той беше… изплашен.
Да, признаваше си. Хенрик HP Петершон, мъжът, митът, легендата — го беше шубе.
Играта в крайна сметка не беше някакъв малък, анархистичен платен YouTube, както бе мислил първоначално, ами нещо съвсем различно и много по-зловещо. Това със залагането беше доста по-ужасно, отколкото му се бе сторило в началото, сега го разбираше. Постепенно да притискаш хората, за да размиеш разбирането им за това какво е приемливо, съзнателно да издирваш хора, които са лесни за манипулиране, и да си играеш с тях само за да видиш докъде са готови да стигнат — всичко това само защото е яко!
По останалото продължаваше да звучи твърде невероятно, за да бъде истина. Че мисиите не са случайно измислени, ами съзнателно съставени, за да задоволят незнайни възложители? Ако това беше вярно, и той наблегна на думата, ако в такъв случай това означаваше, че той и останалите играчи са двойно прецакани.
Не бяха просто jackasses [106] on speed или пък зажаднели за интернет-внимание курви, готови на всичко само за още няколко посещения на страницата им или малко виртуално одобрение. Те бяха абсолютни, шибани марионетки!
106
Jackass е американско шоу, в което се изпълняват опасни и често болезнени каскади и шеги. — Б.пр.
Неволни наемници, които не знаеха нищо, и съответно Играта лесно можеше да се лиши от тях, ако нещата отидеха по дяволите. Банда наивници, изкупителни жертви, на които никой нямаше да обърне внимание, дори ако опитаха да кажат истината. Защото кой би им повярвал?
Мисълта го разгневи и не малко изнерви.
Възможностите при такъв сценарии бяха толкова необозрими, че той едва ли можеше да ги прозре напълно. Това не беше ли наистина плод на параноичния мозък на Ерман, който накрая бе прекрачил тънката граница между живописния селски ексцентризъм и крещящата, шибана лудост?
Докато не бе видял къщата, обгърната от пламъци, вероятно с Ерман вътре в нея, той бе готов да мисли така, но сега нещата изгряха в съвсем нова светлина…
Имаше само един начин да получи яснота и той реши да започне с малко изследване.
Един от всичките курсове от службата по заетостта, които бе направил всичко възможно да забрави, беше точно на такава тема, така че оставаше да види дали нещо му е останало в главата. С добра търсачка човек можеше да смае света, това поне си спомняше…
Фарук му бе помогнал да настрои лаптопа, така че да минава през един от анонимните прокси сървъри [107] , които се появиха в дните преди ИПРЕД-законът [108] да влезе в сила. В момента той беше невидим в мрежата, a ghost rider.
Избра си търсачка и се захвана
„Торшхамнсгатан“ 142 беше единственото, което пишеше на хартийката, с изключение на няколко нърдовски пароли, които може би, евентуално или изобщо нямаше да проработят, ако той някога се вмъкнеше вътре. Изгорелият калпазанин Ерман можеше да снесе малко повече информация как се казва фирмата или на кой етаж се намира? Толкова много ли искаше?
107
Прокси сървър е сървър посредник, който може да се използва за запазване анонимността на потребителя. — Б.пр.
108
IPRED-закон е общо наименование на определени промени в шведските закони, целящи защита на интелектуалната собственост. Промените влизат в сила на 1 април 2009 г., а името идва от директива на ЕС от 2004 година, наречена Директива за упражняването на правата върху интелектуалната собственост (Intellectual Property Rights Enforcement Directive). — Б.пр.
Съвсем вярно, адресът сочеше към улица в Шиста, но HP не научи много повече от това. Съвсем обикновена офис сграда близо до E4, това бе всичко, което сателитните снимки можеха да му предложат. Имаше списък на дребни предприятия от телекомуникационния бранш, които се намираха или се бяха намирали в сградата, но никое от тях не изглеждаше да има общо с игри или компютри.
Той не знаеше какво всъщност беше очаквал. Някаква оградена със стени крепост или може би таен адрес, който го няма на картата? Нещо като ФРА на Лувьон [109] ? Но тази сграда изглеждаше съвършено халал, нямаше и следа от някаква мистична организация или тайна сървърна ферма. Или Ерман по някаква причина бе избрал да го прекара с адреса, или, още по-вероятно, Играта си беше вдигнала чукалата и се бе преместила.
109
FRA (Forsvarets radioanstalt) — Радиоинститут за национална отбрана, е цивилно учреждение, подчинено на Министерството на Отбраната, чиито основни функции са да разузнава електронни сигнали и комуникация и да оказва подкрепа на правителствените власти и организации във връзка с ИТ-сигурностгта. Радиоинститутът се намирана на остров Лувьон. — Б.пр.
Разочарован и без големи очаквания, той реши все пак да продължи и да провери останалите теории на Ерман.
Въведе няколко ключови думи като „необясним“, „въпреки разследването“, „непознат“ и получи незабавно няколко хиляди резултата. Отстрани тези, които бяха свързани с НЛО, което намали бройката до триста и като добави думата „извършител“ Като избираема опция, скоро се изправи пред по-поносим брой резултати.
Още малко сръчно отсяване и хоп — имаше прилична колекция инциденти, изброени на монитора пред себе си.
Скролна бързо през списъка.
Оказа се миш-маш от достоверни и недостоверни източници и за няколко секунди той се почувства почти облекчен. Но после започна да преглежда информацията по-подробно. И постепенно започнаха да изскачат неща, които бяха меко казано притеснителни…
Като начало откри цял куп дребни случки, за които въобще не бе чувал да се говори, но които вибрираха на правилната честота: коли, чиито спирачки отказали, компютърни системи, които се изключили насред плащане, необясними спирания на тока и политици, които осъмнали с лайна в пощенските кутии.