Фюри

Донър Лорън

— Хей — прошепна Ели. — Недей да изглеждаш тъжен. Да бъда с теб ме прави толкова щастлива, колкото никога не съм била през живота си. Колко пъти трябва да ти повтарям, преди да ми повярваш? Обичам те. Ако имаш понятие, колко щастлива ме правиш, дори не би помислил да ме питаш. Уверена съм, че точно това искам и точно по този начин, защото го правя с теб.

Вратата на конферентната зала се отвори и Ели обърна глава, за да погледне назад. Джъстис влезе, следван от група хора. Ели се усмихна на познатите

лица.

— Сигурна ли си, Ели? Бихме могли да изчакаме и да планираме нещо по-хубаво, по-традиционно.

Тя срещна погледа му.

— Казах ти. Не ме интересува къде ще го направим и как, Фюри.

— Не искам нещо да се обърка — изръмжа Фюри. — Без стрелци и без луди медицински сестри.

Ели прехапа здраво устни, за да не се засмее. Той изглеждаше толкова сигурен, че нещо ще се обърка.

— Именно затова решихме да го направим днес и само няколко от поканените са осведомени. Никой не може да обърка нещо, което не очаква.

— Харесва ми логиката ти.

Ели приближи до него, надигна се на пръсти и допря устни до ухото му.

— Обичам задника ти и ми харесва, че си напълно оздравял. Не мога да чакам повече да те имам, без никой да ни притеснява.

— Ели? — обади се Слейд.

Тя обърна глава.

— Говоря в момента.

— И всички ние те слушаме. — Слейд се засмя, потупвайки ухото си. — Остър слух. Радвам се да разбера, че Фюри се е завърнал на сто процента.

Ели го изгледа засрамена.

— Какво ви става, момчета? Не може ли поне да се преструвате, че нищо не сте чули?

Слейд й намигна.

— Че къде му е забавното тогава? Ти така мило се изчервяваш.

Фюри изръмжа, стрелна приятеля си с предупредителен поглед и Слейд предпочете да си намери място да седне. Ели поклати глава, а Фюри сви рамене.

Последен през вратата влезе белокос мъж. Бе облечен в черна роба, в ръката си държеше библия. Той зае мястото пред Ели и Фюри. Огледа залата със сериозен поглед.

— Моля, всички да седнат.

В помещението стана тихо. Ели забеляза, че много от присъстващите гледат объркано двойката пред тях и непознатия мъж. Повечето нямаха представа, защо са поканени на тая сбирка, но имаше няколко души, които прикриваха знаещи усмивки. Брийз, седнала на един стол в предните редици, й махна. Ели й отвърна, после се обърна към Фюри. Погледите им се срещнаха и задържаха.

— Събрали сме се тук днес — заяви високо белокосият мъж, — за да свържем Фюри Норт и Ели Брауер в брачен съюз. — Той си пое дъх.

— Не го казвайте. — Фюри погледна свещеника със заплашителен поглед. — Не смейте да питате има ли някой някакви възражения. Вече говорихме за това.

Мъжът пребледня и прочисти гърлото си.

— Фюри, взимате ли Ели за ваша законна съпруга?

— Да.

Отчето отвори

уста, но Фюри изръмжа отново. Белите вежди на възрастния мъж отскочиха нагоре и той понижи глас:

— Колко от следващите думи искаш да съкратя?

Фюри присви тъмните си очи и изръмжа отново. Ели тихо се засмя.

Свещеникът отново се прокашля.

— Ели, взимате ли Фюри за ваш законен съпруг?

— Да.

— Обявявам ви за съпруг и съпруга. — Белокосият се наведе предпазливо към Фюри. — Е, беше ли достатъчно бързо за вас? Можете да целунете булката. Вие сте в законен брак.

Широка усмивка се разля по лицето на Фюри.

— Никой не можа да ни попречи.

— Ако някой искаше да каже и дума, трябваше да притежава скоростта на състезател. — Ели се наведе към него и се засмя. — Сега ме целуни.

Фюри наклони глава, Ели затвори очи, сърцето й биеше лудо. Животът й никога повече нямаше да бъде скучен със съпруг като нейния. Устата му завладя нейната и тя се изгуби в човека, когото обичаше, пред зала, пълна със свидетели.

— Не трябваше ли да си разменят пръстени — шепнешком попита Халфпринт.

— О, те ще си разменят много повече — засмя се Слейд. — Мисля, че да сложи нещо на нея, е последното, което в този момент иска Фюри.

Брийз се разсмя.

— Хм, може би трябва да ги разделим или да излезем от помещението, защото той изглежда е на път да свали всичко и от двамата. Те наистина са много възбудени от това, че са женени.

Джъстис се изправи.

— Хайде да изчезваме оттук — прошепна той, знаейки, че хората му го чуват. — Веднага. — Той погледна към двойката, целуваща се в предната част на залата, преплетени заедно, и го завладяха смесени емоции. Беше благодарен, че откриха своето голямо щастие заедно, но в същото време, изпитваше болка, че той не го бе намерил. Една ръка докосна рамото му и той отмести поглед от Фюри и Ели, за да срещне очите на Тайгър.

— Хората започнаха да си тръгват — прошепна той. — Ще наредя на един от нашите мъже да пази отвън, за да не ги безпокои никой. Слейд придружава свещеника навън. — Направи пауза. — Те са толкова отдадени един на друг, че ако в помещението избухне пожар, няма да разберат.

Джъстис погледна към предната част на залата и се усмихна.

— Да вървим. — Щом излязоха в коридора, той затвори вратите след себе си. — И аз искам същото един ден — призна им тихо.

Тайгър спря, наклони глава и за един дълъг момент изгледа Джъстис.

— Аз бих се страхувал, че ако намеря такава любов, ще я изгубя.

Джъстис кимна.

— Ние сме свободни. Сега всичко е възможно, просто трябва да го постигнем.

Слейд приближи до тях.

— Дали са голи и вече правят секс върху една по масите?