Фюри

Донър Лорън

— Госпожо Брауер?

Човекът, който заговори, бе висок колкото Фюри. Имаше широки рамене и дългата му коса бе пригладена назад в опашка. Очите му бяха привлекателно тъмносини, почти черни, и странно оформени, подобно на котка. Беше облечен в костюм, шит по поръчка, но нищо не можеше да скрие опасните вибрации, които излъчваше, когато застана на няколко метра от нея.

— Извинявам се за Фюри… — Той замълча. — За нападението му над вас. Аз съм Джъстис Норт и искам да ви уверя, че той ще бъде наказан за това, което стори. Причини ли ви болка? — Екзотичният му, изнервящ поглед бавно се плъзна надолу по тялото й.

— Добре

съм — излъга тихо Ели.

Сърцето й се разби на парчета, че мъжът, от когото бе обсебена, току-що си бе тръгнал. Устоя на желанието да се спусне след Фюри, да го умолява да я изслуша и още веднъж да му се извини за онова, което му бе сторила. Искаше да оправи отношенията си с него, затова я болеше толкова. Но разбра, че за момента това е невъзможно, тъй като видя едрия мъж, препречил пътя й. Той представляваше заплаха за Фюри и тя трябваше да се справи със ситуацията, преди да ескалира.

Ели се опита да не зяпа открито добре изглеждащия мъж с очарователните очи.

— Моля ви, не го наказвайте. — Ако се наложи, щеше да умолява. Това беше най-малкото, което можеше да направи, за да бъде сигурна, че Фюри няма да има никакви неприятности. — Неговият гняв е оправдан. Доверете ми се. Аз нямаше да го обвинявам, ако ме беше убил.

Шокиран, мъжът пребледня и примигна няколко пъти, втренчен в нея. Широките му рамене сякаш се отпуснаха.

— Може би трябва да бъдете освободена от тази среща. Травмирана сте и аз съм сигурен, че някой може да ви предаде това, което ще се обсъжда тук, утре в удобно за вас време, след като сте имали възможността да се възстановите.

Директор Борис се придвижи напред.

— Ние ще я отстраним веднага от Хоумленд, господин Норт. Моля, приемете нашите извинения.

Страх обхвана Ели. Беше се преместила в този щат, за да бъде част от проекта за преминаване към нормален начин на живот на Новите видове, а сега щеше да загуби тази работа. Не можеше да обвинява директор Борис за решението му да я изгони, като се имаха предвид обстоятелствата. Хоумленд бе определен за Новите видове, за да имат сигурно убежище срещу злоупотребите, от които можеха да пострадат. Случилото се последните няколко минути в това помещение, щеше да наруши тази концепция.

Джъстис се намръщи, когато погледна към директор Борис.

— Уволнението й няма да е необходимо. Тя е помогнала за спасяването на хората ни от изследователската лаборатория. Не можем да й се отблагодарим за това, като я отстраним от нещо, за което се е жертвала толкова много. Това не е начинът, по който действаме. Все пак Хоумленд е наша територия, нали така?

Директор Борис отвори уста потресен.

— Но Фюри я мрази, а той е втори по ранг в командването.

— Фюри ще се справи с гнева си. — Джъстис погледна към Ели. Суровият израз изчезна от лицето му, чертите му се смекчиха. — Идете да си починете, госпожо Брауер. Вашата работа е сигурна. Може да продължавате да работите в женското общежитие. Бяхте изключително вълнуваща с искреността си и аз оценявам разбирането ви за поведението на Фюри.

Ели знаеше, че трябва да бяга, когато й предоставяха такава възможност. Спусна се от масата. Коленете й трепереха, но успя да се задържи, след като се изправи. С наведена глава и поглед забит в пода, се отправи бързо към празния коридор. Спря пред конферентната зала и се облегна на стената, покрила лицето си с длани. Цялото й тяло се разтресе. Отне й минута да се овладее.

След

известно време се отпусна и излезе през входната врата. 416 беше оцелял и сега носеше името Фюри. Но по-лошото бе, че заемаше втора позиция в командването на Джъстис Норт. Потрепери, щом излезе навън. Въоръжената охрана се намръщи, но не каза нищо, когато мина покрай тях с голф количката.

Джъстис бе оглавил организацията на Новите видове. Народът му бе избрал да ги води, да бъде тяхно лице и глас, но също така бяха назначени членове на съвета, представляващи групите от оцелели, които му помагаха да се справи с новата работа. Един оцелял на всеки четири, от изпитателните лаборатории, ставаше член. НСО, както самите те се наричаха, имаха за цел да създадат правителство, като бяха уверени, че Щатите ще ги подкрепят в свободата на действие при структуриране на тяхната независимост.

Мина доста време, докато фактът, че правителството бе финансирало центровете за изследване с големи субсидии, без да знае какво става в тях, успее да огъне чичо Сам да стане сговорчив за всичко, което искаха. Властта бе използвала парите на данъкоплатците, за да помогне в създаването на Новите видове и да се провеждат ужасните изследвания, правени върху тях в продължение на десетилетия, в името на усъвършенстването на лекарствата и ваксините. Много пари бяха сменили притежателя си за сметка на страданието на Видовете. За да спаси репутацията си и да подобри общественото мнение, в знак на щедър жест, правителството им бе подарило новопостроена военна база, за да я използват за свой дом.

Ели паркира количката за голф в предната част на общежитието и слезе. Разтърка мястото, където я боляха ръцете и забърза към предната врата. Почти стигна до нея, когато косъмчетата на тила й настръхнаха. Успокои се, след като извади личната карта и бавно надникна през рамо.

Мъж се криеше в сянката на едно дърво от другата страна на улицата и макар че можеше да различи само смътната му фигура, Ели почувства, че я наблюдава. Знаеше, че това може да е само Фюри. Спря и се вгледа в него. И двамата замряха, без да помръднат. Ели прехапа устни, чудейки се дали да го приближи. Искаше още веднъж да му се извини за онова, което му бе сторила. Да му обясни по-подробно мотивите си, докато той разбере какво я бе накарало да постъпи така. Но нерешителността й я задържаше на място, докато се бореше с необходимостта да поговори с него и страхът, че той е все още бесен. Мъжът не помръдваше, а тя не успя да накара краката си да се раздвижат, за да отиде при него. Споменът за неговия гняв и как ръцете му стискаха плътта й, промени решението й да говори с него тази вечер. Страхът я накара да се обърне към вратата, да прокара ключ-картата и да влезе бързо в общежитието. Убеди се, че езичето на ключалката се е плъзнало обратно на мястото си, преди да се втурне към асансьора.

Късно вечерта в сградата цареше зловеща тишина. Влезе в асансьора с усещането, че мъжът я наблюдава. Тъй като стените бяха от стъкло, Ели знаеше, че може да я види от мястото, където стоеше. Вратите на кабинката се затвориха плътно и скриха гледката към улицата. Тя се отпусна до стената. Щеше ли да я остави на мира? Ели нямаше представа, но сега той знаеше къде живее. Фюри работеше в Хоумленд и вероятно живееше в едно от жилищата построени само на няколко пресечки от тук, за членовете на съвета и високопоставените служители на Новите видове.