Бяла смърт

Кемпрекос Пол

— Миналото и настоящето са неотделими в тази кауза. Баските сепаратисти искат своя родина. Испанското правителство експериментира с автономия, но безуспешно. Ако открия реликвите, които търся, това ще предизвика мощен емоционален изблик на баски национализъм. Познавам народа си. Ще разкъса Испания на парчета.

— И така внезапно сте станали особено важен за испанското правителство.

Агирес кимна.

— Срещнах се с високопоставени лица в Мадрид и те ме помолиха да запозная със ситуацията

хората от вашия Държавен департамент и да ги уверя, че не съм терорист. Съгласих се, след като открия реликвите, да ги предам на съхранение.

— Какво би ви попречило да се отметнете от думата си?

Баскът се намръщи и в тъмните му очи се мярна заплаха.

— Логичен въпрос, който зададоха и от испанското правителство. Казах им, че ще почета паметта на моя прародител, който е бил избран за пазител на реликвите. В замяна на това испанското правителство ще предприеме последователни и реални стъпки за осъществяване на баската автономия.

— Значи използвате реликвите като разменна монета?

Агирес сви рамене.

— Предпочитам да го наричам решение, което зачита общите ни интереси.

— Доста добра сделка, особено като се има предвид, че не притежавате реликвите.

— Техническа подробност — отвърна баскът и широката усмивка се върна на лицето му. — Изрових информация за морските пътища, по които моят предшественик е стигал до Северна Америка. Баските са познавали Фарьорските острови още през 875 година. След спирането си там Диего щял да продължи към Нюфаундленд или Лабрадор. Има множество доводи в полза на тази история. Моят народ ловувал китове и треска край бреговете на Северна Америка още през средните векове.

— Чел съм, че според Кабът индианците използвали думи, които може би имали баски произход.

— Несъмнено! — възкликна Агирес и лицето му грейна от вълнение. — Моите проучвания показват, че има неизследвани пещери недалеч от Шанел-Порт о Баскес в Нюфаундленд. Ще се върна на яхтата си там веднага след като приключа работата си във Вашингтон и съм убеден, че мечът и рогът на Роланд скоро ще са в ръцете ми.

Остин помълча; питаше се има ли начин да поднесе неприятните новини възможно най-безболезнено. Накрая реши, че е невъзможно, и каза:

— Боя се, че май има проблем.

Агирес го изгледа внимателно.

— Какво имате предвид?

Остин му подаде плик, в който имаше копие на ръкописа на Блекторн.

— От този материал може да се предположи, че реликвите вероятно не са там, където предполагате — каза и изложи онова, което му бе разказал Перлмутер. Докато Агирес слушаше, около веждите му сякаш се струпаха буреносни облаци.

— Научих за Сен Жулиен Перлмутер по време на собствените ми проучвания. Той е високоуважаван специалист в историята на мореплаването.

— По-добър от

него не съществува.

Агирес удари юмрук в дланта си.

— Знаехси, че Диего не е бил убит от El Brasero. Избягал е с реликвите.

— Има и още — каза Остин и подаде на Агирес новинарската изрезка, поместваща интервюто с оцелелия от цепелина.

— Все още нищо не разбирам — каза баскът, след като я прочете.

— „Океанус“ е собственикът на цепелина, открил кораба на прародителя ви в ледовете.

Агирес моментално разбра връзката.

— Смятате, че свещените реликви са в ръцете на „Океанус“?

— Добро предположение, ако следваме логиката.

— И според вас не можем да се обърнем към „Океанус“ по този въпрос?

— Според мен не можем да се обърнем към „Океанус“ по никакъввъпрос — горчиво се засмя Остин. — Спомняте ли си инцидента с лодката? Трябва да ви призная нещо. Човек от охраната на „Океанус“ взриви лодката ми с ръчна граната.

— И аз трябва да ви призная, че така и не повярвах на версията ви за изпаренията от двигателя.

— Докато сме на вълна признания, може би ще ми кажете защо хората ви ме следяха в Копенхаген — каза Остин.

— Предохранителна мярка. Честно казано, не знаех какво да мисля за вас. Знаех от личната ви карта, че сте човек на НАМПД, но нямах представа защо си пъхате носа в предприятието на „Океанус“ и приех, че това е вероятно някаква официална мисия. Любопитството ми се разпали и реших да ви държа под око. Вие не се опитахте да скриете следите си. Хората ми се оказали наблизо, когато са ви нападнали. Между другото, как е младата дама, с която сте били?

— Много добре, благодарение на бдителността на хората ви.

— Значи не се сърдите, че ви следих?

— В никакъв случай. Но не бих желал това да ви се превръща в навик.

— Разбирам. — Агирес замълча и се замисли за нещо. — Мога ли да приема, че нападателите ви са били от „Океанус“?

— Изглежда напълно основателно заключение. Приличаха на хората от охраната, с които се сблъсках в рибарника на Фарьорските острови.

— Значи от „Океанус“ са се помъчили да ви убият два пъти. Внимавайте, приятелю, могат да опитат отново.

— Вече опитаха.

Агирес не се поинтересува от подробностите — личеше си, че умът му е зает с други неща. Той стана от стола си и закрачи из стаята, стиснал ръкописа на Блекторн. Накрая навъсено изсумтя:

— Хората тук не трябва да научават за този материал. Без реликвите испанското правителство няма да има стимул да работи в полза на автономия на баските. Но това надхвърля политическите въпроси. Аз провалих прародителя си Диего с неспособността си да открия реликвите.