Бариерата

Вежинов Павел

Късно вечерта се изкачих със свито сърце на терасата. Дори не посмях да погледна към небето,

към невзрачните звезди, които едва забележимо мигаха над главата ми. Те никога вече нямаше да бъдат мои. Просто нямах криле за тях. Или пък нямах сили. Както веднага бе разбрала доктор Юрукова, аз никога нямаше да премина бариерата. И нямаше да стигна по-високо от тая нагорещена от слънцето гола бетонна площадка, по която от време на време кацаха самотни гълъби.

Информация

за текста

Сканиране, разпознаване и редакция: goblin, 2007

Корекция спрямо хартиеното издание: Mandor, 2010

Издание:

Павел Вежинов. Бариерата

Издателство „Български писател“, София, 1987

Свалено от „Моята библиотека“

Последна редакция: 2010-05-15 21:18:15